Паспалово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Паспалово
Armutveren
село
Изглед към селото през май 2009 г.
Изглед към селото през май 2009 г.
Страна Flag of Turkey.svg Турция
Регион Мармара
Вилает Лозенград
Околия Малък Самоков
Надм. височина 331 m
Население 110 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.)
Пощенски код 39500
Телефонен код (+90) 288
МПС код 39
Часова зона FET (UTC+3)

Паспалово (също и Паспалево и Паспала; на турски: Armutveren, Армутверен) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 110 души.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира в историко–географската област Източна Тракия, разположено в северните склонове на Странджа, в непосредствена близост до българо-турската граница, на левия бряг на Резовската река (Паспалдереси). От вилаетския център Лозенград (Къркларели) е отдалечено на 45 километра в североизточна посока, а от околийския Малък Самоков (Демиркьой) на 30 в северозападна.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паспалово се е  наричало по-рано Странгелово. Към него са дошли от  селището в м. Мраморът и от разрушените от кърджалиите села Делиево и Сазара.

През 19 век Паспалово е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Паспалево (Paspalevo) е село в Бунархисарска каза със 100 домакинства и 485 жители българи.[2]

Към 1903 г в с. Паспалово имало 170 само български къщи, църква „Св. Богородица”и  начално училище. Местностите около селото били  - Бурилковата воденица, Леденикът, Голямата могила, Малката могила, Тенкет рът, Радославовци и други.

На 6 август 1903 г. в сражение при селото с османски потери е убит войводата Георги Кондолов. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Паспалово силно пострадва.

"По нареждане на Стоян Петров селяните от участъка му се събраха край Мегалово. Там се струпаха бежанците от Пенека, Маглаикьово, Паспалово, Цикнихор Планината се тресеше от топовни гърмежи, а селата - обхванати от пламъци. Плъзналата османска войска подложи всички села на грабеж и огън....

Изгоряха василиковските села. Изгоряха Дерекьово, Паспалово, Гьоктепе (дн. Звездец)....."[3]

Всичките 120 къщи са ограбени, а населението е избягало[4]. От селото след Преображенското въстание се изселват много българи.

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 84 екзархийски български семейства или 357 души.[5]

По време на Балканската война 4 души от Паспалово се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Българското население на Паспалово се изселва принудително, след прилагането на геноцидни практики от Османските власти окупирали селото през юли 1913 г. и прогонили българите на 22 септември 1913 г, след като им конфискува имуществото, след подписването на Царигрдския договор.

Изселените не са имали възможност да продадат имотите си, нито са били компенсирани за това през годините след изселването си през 1913 г.,

нито са били допуснати да се върнат да живеят в родните си домове. след Междусъюзническата война в 1913 година. В 1997 година в селото има 209 жители, а в 2000 - 224. Те са наследници на помаци от село Михалково, Девинско, преселили се тук след Балканските войни, които още съхраняват своя език.[7]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Паспалово
  • Flag of Bulgaria.svg Велико Матов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 13 кукушка дружина, загинал на 1 юли 1913 година[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Вълкан Киров (Вълчан, 1887 – 1913), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 13 кукушка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен, починал от рани на 1 юли 1913 година[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Вълчо Тамахкяров (? – 1903), малкотърновски селски войвода на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Дядо Георги, деец на ВМОРО, четник[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Тамахкяров (? – ?), четник на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Петров (Константин, 1877 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина, 1 рота на 13 кукушка дружина[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Панчалиев (1880 - 1916), сподвижник на Георги Кондолов, участник в двете Балкански и Първата световна война.
  • Flag of Bulgaria.svg Желязко Николов (1857 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 11 серска дружина[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“. // trakyanet.com. Посетен на 26 декември 2019. (на турски)
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
  3. Орманджиев, Иван. неиздадени томове с записки на очевидци за Илинденско-Преображенското въстание 1903 г в Странджа.
  4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 451.
  5. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.298.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 869.
  7. "Осман Нури Ефенди - Големият помак на българите", Тодор Балкански, ИК "Знак’94", Велико Търново, 1997
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 346.
  10. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 503.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „География“         Портал „География          Портал „Турция“         Портал „Турция