Мегалово
| Мегалово Yeşilce | |
| — село — | |
  Мегалово  Мегалово | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Околия | Малък Самоков |
| Население | 227 души (Оценки на TÜİK през 2018 г.) |
| Пощенски код | 39500 |
| Телефонен код | (+90) 288 |
| МПС код | 39 |
| Часова зона | FET (UTC+3) |
Мегалово (на турски: Yeşilce) е село в околия Малък Самоков, вилает Лозенград (Къркларели), Турция. Според оценки на Статистическия институт на Турция през 2018 г. населението на селото е 227 души.[1]
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира в историко–географската област Източна Тракия, в планината Странджа, в близост до българо-турската граница.
История[редактиране | редактиране на кода]
През 19 век Мeгалово е българско село в Малкотърновска кааза на Османската империя. Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 37 български екзархийски семейства или 130 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Мегалово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[3]
Българското население на Мегалово се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Мегалово
Георги Стоянов Кукуринков (1912 – 1944), български партизанин[4]- Жельо Димитров, македоно-одрински опълченец, 2 рота на Лозенградската партизанска дружина[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Kırklareli Belde ve Köy Nüfusları“ // trakyanet.com. Посетен на 28 декември 2019. (на турски)
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 298.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
- ↑ Списък на убити партизани
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 217.
| |||||||||||||
