Маджура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Маджура
СтранаFlag of Turkey.svg Турция
РегионМармара
ВилаетЛозенград
Надм. височина50 m
Население0 души

Маджура или Манджура е историческо село в Източна Тракия, Турция, околия Малък Самоков, Вилает Лозенград, съществувало до 1913 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е било разположено по поречието на река Резвая (около 17 км от устието) в Странджа, на 4 километра от село Блаца.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Маджура е българско село във Василиковска каза на Османската империя. При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Маджура силно пострадва. Всичките 120 къщи са изгорени.[1]

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 121 български семейства или 474 души.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Маджура са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]

Населението на Маджура се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Маджура
  • Flag of Bulgaria.svg Васил Димитъров Деликостадинов, български свещеник и революционер, служил в цьрквата „Свети Георги” в Мързово и в църквата „Св. св. Константин и Елена” във Вургари[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Василев Деликостадинов (1860 - 1936), български свещеник и революционер, служил в родното си село в цьрквата „Свети Георги”[4]
  • Flag of Bulgaria.svg Ненчо Кротков (1870 - 1966), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Калудов, български революционер, деец на ВМОРО

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 451.
  2. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
  4. а б Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). София, ИК „Ваньо Недков”, 2007. ISBN 9789549462166. с. 21.