Пиргопуло
| Пиргопуло | |
  Пиргопуло  Пиргопуло | |
| Страна |  Турция |
|---|---|
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 50 m |
| Население | 0 души |
Пиргопуло или Пиргополо е историческо село в Източна Тракия, Турция, Околия Малък Самоков, Вилает Лозенград, съществувало до 1913 г.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е било разположено по поречието на река Резвая (около 30 км от устието) в Странджа, на 10 километра западно от село Блаца.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Пиргопуло е българско село във Василиковска каза на Османската империя. По време на Илинденско-Преображенското въстание 130 души от населеното място са избити в местността Узунбуджак(дн. резерват Лопушна, България).Информацията е част от външни препратки от книгата на Христо Силянов, "Освободителните борби на Македония", Том 1, стр. 428.[1]Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 51 български семейства или 214 души.[2]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Пиргополи са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]
Населението на Пиргопуло се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. Бежанците от Пиргопуло са настанени в село Кости.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Пиргопуло
Васил Ралев Георгиев, български революционер, войвода на местната смъртна дружина през Илинденско-Преображенското въстание[4]- Вълчо Димитров – Рака, ръководител на селския комитет на ВМОРО през 1903 година[5]
- Киро Димов, македоно-одрински опълченец, 2 отделна партизанска рота[6]
- Киро Стоянов – Антиката, член на революционния комитет в селото през 1903 година[7]
- Янчо Мандраджиев (1882 – ?), деец на ВМОРО
Външни препратки
[редактиране | редактиране на кода]- „Из черноморските склонове на Странджа“, Цариград, 17 август 1911 година в „Библиотека Струмски“
- https://www.strumski.com/books/Hristo_Silianov_Osvoboditelnite_Borbi_na_Makedonia_Tom_I.pdf
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Силянов, Христо. "Освободителните борби на Македония" том1. София, Държавна печатница София, date 1933. ISBN https://www.strumski.com/books/Hristo_Silianov_Osvoboditelnite_Borbi_na_Makedonia_Tom_I.pdf.+с. 428.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 861.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 31.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 82.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 235.
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 9.
| |||||||||||||
