Иван Варналиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Варналиев
български революционер
Роден
Починал
Съвет на одринските войводи. От ляво надясно и от долу нагоре: Тодор Станков и Цено Куртев; Иван Варналията и Лазо Лазов; Кръстьо Българията и неизвестен, най-горе; Михаил Герджиков и Христо Силянов; Константин Калканджиев и цивилните Петър Чолаков и Георги Минков; Коста Лютий (Тенишев), Стоян Петров (с лакътя на коляното си) и неизвестен; Димитър Ташев и Христо Арнаудов (горе с брадата); фелдшерът Димитър Дичев и капитан Стамат Икономов (прав до скалата)

Иван (Йован[1]) Панчев Варналиев, наричан Варналията и Херкулес[2], е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Варналиев е роден през 1863 година във Велес, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва училище в родния си град и работи като хлебар. Той е един от първите членове на Революционния комитет във Велес. През 1898 година е арестуван във връзка с убийството на сърбомана Петър Ташевич. Четник при Михаил Апостолов - Попето, а през 1900 година е назначен за първи организационен войвода на ВМОРО в Щипско и Светиниколкско.

През 1901 година Иван Варналиев се присъединява към четата на Михаил Герджиков в Малешевско и Струмишко. През януари 1903 година Михаил Герджиков и Иван Варналиев пристигат в Одринска Тракия с четата си, за да подсилят района, по нареждане на Гоце Делчев. Техен район е Малкотърновско, а в Лозенградско двамата срещат Лазар Маджаров.

Иван Варналиев е делегат на конгреса на Петрова нива на Одринския революционен район през 1903 година. През Илинденско-Преображенското въстание е заместник-войвода в терористичната чета на Михаил Герджиков и с отделение от 20 четници участва в превземането на казармата във Василико, когато е и ранен. В същата чета заместник-войвода е и Христо Силянов. Води сражения и в Каланджа (днес Синеморец) и на 12 октомври в Кладара (днес Сливарово). В края на въстанието Иван Варналиев охранява изтеглянето на бежанците от Одринско до границата с България, а след въстанието се укрива за кратко в Созопол заедно с Михаил Герджиков, а после пристигат в Пловдив.

Иван Варналиев активно участва в дейността на организацията и след въстанието. През 1908 година се завръща във Велес след Младотурската революция и работи като хлебар.[3] Умира в София.[4]

Народната песен от Тракийската фолклорна област „Залюбила е Василка Иван Варналията“ е за Иван Варналиев.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
  2. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.100
  3. Биография от сайта на ВМРО-БНД
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24.
     Портал „Македония“         Портал „Македония