Направо към съдържанието

Йордан Варналиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Йордан Варналиев
български революционер
Роден
1883 г.
Починал
12 март 1903 г. (20 г.)

Йордан Петров (Петрев[1]) Варналиев е български революционер, кратовски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и Върховния македоно-одрински комитет.

Йордан Варналиев е роден в 1883 година във Велес, тогава в Османската империя. Син е на Петър Йорданов Варналиев, търговец и съветник при Велешката българска митрополия.[2] Племенник е на революционера Петър Михов[3]. Завършва четвърти клас в българската мъжка гимназия в Солун. Влиза във ВМОРО и заедно с брат си Диме са сред първите революционни дейци във Велес.[1] От 1901 година е четник, а по-късно организатор и войвода в Кратовско. На 11 март 1903 година четата му води сражение с турци при село Карбинци, Щипско.[4][5][6]

Единственият оцелял в сражението четник Стоян Хаджиниколов Ковачев нарича Варналиев „неустрашимия до забрава юнак, който винаги биваше жизнерадостен и голям смехорник (майтапчия)“.[7] Според Ковачев раненията Варналиев заявява: „Прости Македонийо, страна поробена! И на насъ гробове приготви, но ние не ти се сърдимъ! Опомни се македонецо и самъ поемни борбата слѣдъ насъ!“, след това запява Ботевата песен „Кажи ми кажи бедний народе, кой те в таз робска люлка люлее“ и се застрелва с последния си куршум.[8]

  1. 1 2 Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 71.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. VII (от фонд № 381 до фонд № 599). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1986. с. 88.
  3. ↑ Македоно-одрински куриер, бр.15, 30 април 1903 г., стр.1
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 24.
  5. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 69.
  6. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 23, 27.
  7. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 22.
  8. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 23.