Карбинци (община Карбинци)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Карбинци.
|
Карбинци Карбинци |
|
|---|---|
| — село — | |
  Карбинци |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Надм. височина | 298 m |
| Население | 673 души (2002) |
| Пощенски код | 2207 |
| МПС код | ŠT |
Карбинци (на македонска литературна норма: Карбинци) е село в централната част на Северна Македония, център на община Карбинци.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия ѝ бряг, северно от град Щип.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Карбинци е малко село в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е изградена в 1876 година. Иконите в нея са от XIX век и от 1905 година от непознат автор.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Карбинци има 184 жители, от които 144 българи християни и 40 цигани.[2]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Карбинци има 168 българи екзархисти.[3]
В началото на март 1903 година върховистките чети на Гено Димитров и на Стоян Бъчваров влизат в Карбинци. Властите научават за това и обсаждат селото с войска и башибозук. След тежко сражение са убити всички четници, заедно с войводите им.[4] Войската и башибозукът от селата Козяк, Аргюлица, Цървулево и други измъчват и убиват осем местни селяни, много жени са изнасилени, 10 къщи са изгорени, много са ограбени.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 673 жители, от които 672 македонци и един сърбин.[6]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Карбинци
Димко Ангелов, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо[7]- Димко Андонов, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров[8]
- Мите Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[9]
- Мони Апостолов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, работник, 3 рота на 9 велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[10]
- Тоде Иванов, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[11]
- Починали в Карбинци
- Гено Димитров (1877 – 1903), български революционер
- Коце Лазаров (? – 1903), български революционер
- Илия Белев (1884 – 1903), български революционер
- Серафим Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев[12]
- Стоян Бъчваров (1879 – 1903), български революционер
- Христо Съчанов (1879 – 1903), български революционер
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Карбинска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.134-135.
- ↑ Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902-1904. Дипломатически документи, София 1978, с. 126 – Доклад от архиерейския наместник в Щип Владимир Живков, 15 март 1903.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 49.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
| |||||||||||
Портал „