Карбинци (община Карбинци)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Карбинци.
| Карбинци Карбинци | |
| — село — | |
 Сградата на общината | |
  Карбинци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Карбинци |
| Надм. височина | 298 m |
| Население | 673 души (2002) |
| Пощенски код | 2207 |
| МПС код | ŠT |
| Карбинци в Общомедия | |
Карбинци (на македонска литературна норма: Карбинци) е село в централната част на Северна Македония, център на община Карбинци.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в долината на река Брегалница, на левия ѝ бряг, северно от град Щип.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Карбинци е малко село в Щипска кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е изградена в 1876 година. Иконите в нея са от XIX век и от 1905 година от непознат автор.[1]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Карбинци има 184 жители, от които 144 българи християни и 40 цигани.[2]
Към 1903 година селото е турски чифлик и има две махали - едната с 9, а другата с 10 къщи.[3]
В началото на XX век жителите на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Карбинци има 168 българи екзархисти.[4]
В началото на март 1903 година върховистката чета на Стоян Бъчваров, Гено Димитров и Христо Съчанов влиза в Карбинци. Властите научават за това и обсаждат селото с войска и башибозук. След тежко сражение са убити всички четници, заедно с войводите им.[5] Войската и башибозукът от селата Козяк, Аргюлица, Цървулево и други измъчват и убиват осем местни селяни, много жени са изнасилени, 10 къщи са изгорени, много са ограбени.[6]
На 1 март 1915 година 16 мъже, сред които 40-годишният Атанас Манолов и свещеникът Пано Пърнаджиев, и 2 жени от Щип, дошли за да копаят афион, са убити от сръбските власти.[7]
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 673 жители, от които 672 македонци и един сърбин.[9]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Карбинци
Димко Ангелов, македоно-одрински опълченец, земеделец, неграмотен, четата на Иван Бърльо[10]- Димко Андонов, македоно-одрински опълченец, четата на Тодор Александров[11]
- Мите Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Стоян Мишев[12]
- Мони Апостолов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, работник, 3. рота на 9. велешка дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[13]
- Тоде Иванов, български революционер от ВМОРО, четник при Мише Развигоров[14]
- Починали в Карбинци
- Гено Димитров (1877 – 1903), български революционер
- Коце Лазаров (? – 1903), български революционер
- Илия Белев (1884 – 1903), български революционер
- Серафим Арсов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Радев – Пашата[15]
- Стоян Бъчваров (1879 – 1903), български революционер
- Христо Съчанов (1879 – 1903), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Карбинска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-30. Посетен на 30 март 2014 г.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 230.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 14.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 134-135. (на френски)
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 23, 27.
- ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринско 1902 – 1904. Дипломатически документи. София, Наука и изкуство, 1978. с. 126.
- ↑ Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 119
- ↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 57.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 8 декември 2007
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 36.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 37.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 49.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
| |||||||||||
