Христо Съчанов
| Христо Съчанов | |
| български революционер | |
| Роден |
1879 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Христо Съчанов (изписване до 1945 година: Хрисо Сѫчановъ) е български революционер, щипски районен войвода на Върховния македоно-одрински комитет.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Христо Съчанов е роден през 1879 година в Самоков. Присъединява се към ВМОК и през зимата на 1902-1903 действа като войвода в Щипско.[1] На 11 март 1903 година четата му, заедно с четите на Гено Димитров и Стоян Бъчваров се установяват около село Карбинци. След предателство на следващия ден четите са обградени от турска войска. След тежко сражение четата е разбита и всички четници загиват.[2][3] На два пъти Съчанов излиза под обстрел, за да прибере неизбухнала бомба,[4] след което тежко ранен гълта отрова и се самоубива.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 162.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 23-27.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 19-26.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 20.
- ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 22.
