Направо към съдържанието

Стоян Бъчваров (революционер)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Стоян Бъчваров.
Стоян Бъчваров
български революционер
Роден
Починал
12 март 1903 г. (24 г.)

Стоян Атанасов Бъчваров или Бъчварчето[1][2] е български революционер, щипски войвода на Върховния македоно-одрински комитет и Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3][4]

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Бъчваров е роден на 2 февруари 1879 година в Разград[5] в семейството на Атанас Георгиев и Стойка Атанасова, преселници от село Арнаут. Семейството е бедно, а баща му умира, когато Стоян е на 5 години. Удна година учи в Разградската гимназия, но поради липса на средства напуска и става чирак в дърводелска работилница. След 5-6 години, вече като майстор столар, се мести в Русе, където работи в работилницата на майстор немец. В Русе се жени за македонска българка от заможно семейство.[6]

В 1902 година, при раздвижването на революционната македонска и тракийска емиграция, заминава за София, сближава се с революционните дейци на Върховния комитет и влиза в четата на капитан Стефан Димитриев, която действа в района на Горноджумайско. След несполучливо сражение с османците, четата се връща обратно в Свободна България.[6]

В началото на следващата 1903 година е определен за щипски войвода.[7] На 2 февруари четата му от 26 човека минава границата при Цървена ябълка заедно с демирхисарската чета на Силян Пардов и навлиза в Саската долина в подножието на Султан тепе.[6][2] На 5 февруари към четата се присъединяват войводата на част от Щипската чета поручик Атанасов и войводата на Кочанската чета Делчо Коцев. След поход на 6 февруари се разделят при Мишинските колиби с Атанасов и Коцев, а на 10 февруари пристигат в Балван, където се срещат с войводите на части от Щипската чета Гено Димитров и Христо Съчанов.[8]

Бъчваров изпраща Съчанов с 8 души по долината на Крива Лакавица, а Димитров с 6 души към Скопско да ревизират организационните тела по селата, а самият той остава в Балван, за да раздаде оръжието и боеприпасите на населението.[8] В Балван четата екзекутира арнаутин золумаджия, но местен жител предава за случката в Щип и съобщава имената на 12 души, членове на балванския революционен комитет,[9] посочва гроба на арнаутина, както и това, че в района има чета. Дванадесетте души стават нелегални, но властта, известена за четата, започва да изпраща серия потери.[10]

Бъчваров получава пратка оръжие от поручик Атанасов и заминава за Лъкавицата да я раздава, като се среща с четата на Съчанов,[10] а след това и с тази на Димитров. Заради многобройните потери решават да заминат за Радовишко. През Въртешка стигат до Гарван, където обаче се натъкват на потеря от 200 души и се укриват в едно блато.[11] Пленяват четирима аскери в Ерджелия,[12] които по-късно убиват.[13] Разбиват конен отряд от 9 души на главореза бюлюкбашия Ешар ефенди и го избиват целия,[14] след което тръгват по пътя Кошево-Карбинци-Балван. Властите, известени за избиването на отряда на Ешар ефенди, блокират с войска Богословец и пратят масови претърсвания,[15] като след четата тръгва силна потеря, като потери заемат и околните пътища. Четата се връша в Богословец, оттам в Кошево и оттам сутринта на 11 март 1903 година стига в Карбинци. Четата обаче без да разбере е била открита и по следите ѝ е вървяла потеря.[16]

На следващия ден четите са обградени от пет табура кавалерия[17] и цялата пехота от щипския гарнизон, както и войска от околните кази,[18] общо около 1200 души.[19] Начело са щипският каймакамин и щипският комендант.[20] Обградена в четири къщи,[21] четата води тежко сражение, което продължава няколко часа. В сражението загиват всички четници без един.[22][23][24] Бъчваров загива при опит да вземе невзривила се бомба.[25] От турска страна жертвите според единствения оцелял четник Стоян Хаджиниколов са 450-500.[19] Загива и щипският комендант, а каймакаминът е ранен.[26]

Според Ковачев преди началото на сражението Бъчваров заявява:

„ Щастливъ е този, който падне на бойното поле въ борбата за освобождението на роба. Ние знаеме, че съ нашата смърть нѣма да се освободи Македония, но ние ще научимъ роба, какъ се умира, та да вземе урокъ отъ насъ и да спечели самъ свободата си! Да гледаме само по скѫпо да продадеме кожата си; да се мѫчимъ колкото може повече читаци да пратимъ на оня свѣтъ - ето това трѣбва да се грижимъ да направимъ![18] “
Чета на Стоян Бъчваров
НомерИмеСелищеОколияГодинаБележка
1.Стоян Атанасов БъчваровРазград1879войвода
2.Гено Димитров[5]Струпец[27]Врачанско1877
3.Христо СъчановСамоков1879
4.Илия БелевЯмбол1884
5.Коци СаздовЩип1884учител
6.Йордан ВарналиевВелес1883
7.Димитър СтанковКнежеЩипско1883
8.Спас ЕфтимовНовачениВелешко1881
9.Стефан ТошевОдрин1882
10.Митре МоновБогословецЩипско1882
11.Никола МанкевСкопие1883
12.Георги МарковТръстеникЩипско1881
13.Ванко АндреевБитоля1882
14.Яким БойковГостивар1882
15.Борис НиколовТулча1881
16.Йордан СпировДедеагач1880
17.Стойко ИвановИзворВелешко1883
18.Тиме АцевГазомелцеВелешко1882
19.Моне ТодоровБогословецЩипско1881
20.Александър БабаевСолун1881
21.Владимир АтанасовЕлена1883
22.Петър ТрайчевКратово1881
23.Асен СтойчевКоробиновоЩипско1881
24.Филип ДоневСв. НиколиЩипско1882
25.Миле СтоилковКочани1883[5]
26.Стоян Хаджиниколов Ковачевединствен оцелял

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 92.
  2. 1 2 Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 5.
  3. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 1.
  4. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 23.
  5. 1 2 3 Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 27.
  6. 1 2 3 Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 28.
  7. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 4 – 5.
  8. 1 2 Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 6.
  9. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 7.
  10. 1 2 Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 8.
  11. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 9.
  12. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 10 – 11.
  13. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 11.
  14. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 11 – 12.
  15. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 12.
  16. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 13.
  17. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 16.
  18. 1 2 Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 17.
  19. 1 2 Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 26.
  20. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 18.
  21. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 14.
  22. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 66.
  23. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 23, 27.
  24. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 19 – 26.
  25. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 21.
  26. ↑ Изворовъ, А. В. Четата на Стоян А. Бъчваровъ, нейното сражение и трагично загинване в с. Карбинци (Щипско), Македония. Споредъ разказътъ на едничкия останалъ живъ отъ тази чета възстанникъ Стоянъ х. Николовъ Ковачевъ. Разградъ, Печатница на Ст. Ив. Килифарски, 1906. с. 19.
  27. ↑ Македоно-одрински куриер, бр.12, 26 април 1903 г., стр.1.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Стоян_Бъчваров_(революционер)&oldid=11760261“.