Сотир Атанасов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сотир Атанасов
български офицер
Sotir Atanasov.JPG

Войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
Сотир Атанасов в Общомедия

Сотир Атанасов Янакиев, наричан Кьосето, Вълко, Малкия Наполеон,[1] е български офицер (полковник), революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Атанасов е роден на 30 март 1876 година в Клисура, Горноджумайско, в Османската империя, днес в България. В 1899 година завършва с отличие Военното на Негово Княжеско Височество училище в София и е произведен в чин подпоручик от артилерията. Войвода е на чета на Върховния комитет в Кочанско, Кратовско и Щипско от 1902 до 1903 година. Връща се на служба в Шуменския гарнизон, но по препоръка на Борис Сарафов в 1904 година излиза в запас и заминава за Неврокопско, начело на чета от 10 души, но влиза в конфликт с вътрешните войводи Илия Кърчовалията и Яне Сандански и се връща в България.[2] Според самият Сарафов Сотир Атанасов е изпратен през август в района по искане на Илия Кърчовалията, Георги Радев и Атанас Тешовалията[3].

По време на Балканската война е командир на 5 одринска дружина от Македоно-одринското опълчение,[4] а през Първата световна война е дружинен командир в 11 македонска дивизия.

По време на военната си кариера служи в 27-и пехотен чепински полк, 1-ви планински артилерийски полк, Видински крепостен артилерийски полк, планинското артилерийски отделение на Моравската областна военна инспекция, 22-ри артилерийски полк и 12 артилерийски полк. Уволнен е от служба през 1919 г.

Полковник Сотир Атанасов умира на 7 септември 1940 година в Дражинци, Белоградчишко.[5][6]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 24, 58, 62.
  2. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 160.
  3. Предизвикани обяснения, статия на Борис Сарафов във в. Революционен лист, в: Билярски, Цочо. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893 – 1919 г.) – Документи на централните ръководни органи, Том I, Част I, УИ "Св. Климент, Охридски, София, 2007, стр.480.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 70.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 13.
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 31.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България