Антон Бузуков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Антон Бузуков
български военен и революционер

Роден

Образование Национален военен университет
Подпис Signature of Anton Bozukov.svg
Антон Бузуков в Общомедия

Антон Славов Бузуков[1] е български военен и революционер, войвода на Върховния македоно-одрински комитет и на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Антон Бузуков и Иван Каранджулов (? - 1897), собственик на кафене в центъра на София, брат на Никола Каранджулов и Георги Каранджулов

Антон Бузуков е роден на 14 септември 1869 година в село Кортен, Сливенско.[2] Завършва Военното училище в София през 1889 година с чин подпоручик. Служи в Шести търновски полк. Става член на ВМОК[3] и участва в Четническата акция през 1895 година като военен ръководител на Втора въстаническа дружина, начело със стария харамия Кочо Лютата. Дружината е в състав от 150 души и капитан Матров и поручик Антон Бузуков са нейни военни ръководители. Нейната задача е да подпомогне дружина на поручик Петър Начев в акцията ѝ при превземането на град Струмица. Дружината води бой при село Габрово.

Офицери от МОО.
Прави: Антон Бузуков, Георги Каназирски, Методи Бойчев;
Седнали: Григор Христов, Антон Пчеларов и Сотир Атанасов
Писмо от Бузуков до Никола Зографов, 3 март 1896 г.
Текст
Бай Зографовъ,
Писмото Ви получихъ и крайно благодаря за съобщението. Ний много се беспокоихме за пушкитѣ, понеже струватъ скъпо.
Утрѣ или други день ще Ви пиша подробно по състоянието на работата ни, а засега само ще Ви моля предайте на заслужилия войвода Кочо Лютата, който лично ще Ви донесе настоящето ми, една пушка, каквато има у Васъ.
Съ нея той ще си искарва прѣхраната. Ако комитета неможе съ друго да му помогне то поне съ това. Повтарямъ материалитѣ ни сѫ готови, а пари за испращание нѣмаме засега, нъ се надѣваме въ скоро врѣме да имаме. Здравейте!
Ще Ви пиша скоро и обстоятелственно.
Познатия Ви А. С. Бузуковъ.
3 март 96 г.
София
BASA-1939K-1-4-2(1).JPG BASA-1939K-1-4-2(2).JPG
Писмо от Бузуков до Никола Зографов, 14 септември 1896 г.
Текст

Бай Зографовъ,

Отъ 2 Августъ съм на служба въ 7 п. Прѣславски полкъ въ Шуменъ. Ето вече мцъ и половина и азъ нищо не зная какъ отива дѣлото, а пъкъ азъ и другаритѣ Жостовъ и Венедиковъ се интересуваме за това повече, отколкото за каквото и да е друго. Ти знаешъ догдѣ бѣше дошла работата. Моля пиши ми има ли утѣшително по нататъкъ или всичко е било въдица. Въ Цариградъ се разиграха утѣшителни работи. Какъ гледатъ вѫтрѣшнитѣ братя върху тия случки?< Ний оставихме въ София като нашъ замѣстникъ Д. Венедикова, нъ той нищо не съобщава. Кой знае що е. Види се, че нищо нѣма. Засега толкосъ. Сбогомъ.
Твой А. С. Бузуковъ
поручикъ въ 7 п. Прѣславски полкъ – Шуменъ
14 IX 96 г.

На II македонски конгрес Бузуков заедно с други офицери се отцепва и през декември образува Македонски комитет на офицерите. През 1898 година поручик Бузуков влиза с чета в Одринско. На VI конгрес на Македонската организация през май 1899 година Бузуков е избран за член на комитета заедно с Борис Сарафов, Тома Давидов, Славчо Ковачев и Георги Петров. През 1899 година като представител на ВМОК обикаля в Серско заедно с Гоце Делчев за набиране на средства за ВМОРО.

През лятото на 1900 година заедно с Велко Думев и Тодор Кърбларов инспектира македоно-одринските дружества в Чепино, Батак, Пещера и Брацигово, а през август – септември отново инспектира дружествата в Станимашка и Рупчоска околия.[4]

През 1900 година заминава като доброволец в Англо-бурската война.

През юли 1901 година на IX македоно-одрински конгрес е избран за член на Върховния комитет.[5] През октомври 1901 година престава са се явява на заседанията на комитета в знак на несъгласие със следваната от него политика. Според водача на комитета Иван Цончев обаче Бузуков се е отдал на стария си порок алкохола и Цончев на няколко пъти се опитва да му въздейства чрез близкия му капитан Александър Протогеров.[6]

Бузуков участва в Горноджумайското въстание през есента на 1902 година.[7]

През ноември-декември 1905 година посещава Япония, в резултат на което през 1907 г. публикува пътеписа „Пътьом през Япония“.[8][9]

През лятото на 1908 година заминава за САЩ, където основава подразделения на Българските конституционни клубове, създадени в Солун след Хуриета.

По време на Балканската война 1912-1913 е командир на 6-та Охридска дружина на Македоно-одринското опълчение. Участва като офицер и в Първата световна война.

След войната гравитира около дейците на Временното представителство на бившата ВМОРО. В началото на 20-те години съдейства на ВМРО в Малко Търновско и Царевско.[10][11][12][13] По време на военната си кариера служи в 1-ви пехотен софийски полк.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Името се среща и като Бозуков.
  2. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 396.
  3. Списък на членовете на Върховния македоно-одрински комитет (март 1895 – февруари 1903 г.) pdf
  4. Елдъров, Светлозар. Македоно-одринското дружество в Пловдив и движението за национално освобождение и обединение (1895 – 1903), във: Върховният македоно-одрински комитет и Македоно-одринската организация в България (1895 – 1903), Иврай, София, 2003, стр. 302.
  5. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 92.
  6. Елдъров, Светлозар. Генерал Иван Цончев. Биография на два живота. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-272-6. с. 98.
  7. Янакиев, Николай. Македонските българи-офицери в Горноджумайското въстание. // Македонски преглед XV (4). 1992. ISSN – 2277 0861 – 2277. с. 120.
  8. Българинът по света в началото на ХХ век. Пътеписи, съставител Румяна Пенчева, София 2014, с. 15-16, 251-319.
  9. Николов, Георги Н. „Пътьом през Япония“ - А защо не?. // Електронно списание LiterNet (11 (120). 15 ноември 2009.
  10. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  11. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  12. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995.
  13. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 20 - 21.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония          Портал „Военна история на България“         Портал „Военна история на България