Стефан Чавдаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стефан Чавдаров
български революционер

Роден
Починал
1 август 1944 г. (61 г.)
Стефан Чавдаров в Общомедия

Стефан Иванов Чавдаров, наричан Чафето или Чавдара,[1] е български революционер, драмски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Стефан Чавдаров

Стефан Чавдаров е роден на 24 март 1883 година в Стара Загора. Завършва втори прогимназиален клас там и се присъединява към ВМОРО. Става четник при ахъчелебийския войвода Пейо Шишманов и участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След потушаването на въстанието през 1904 година Стефан Чавдаров е определен за подвойвода в драмската чета на Михаил Даев. Там са още Пейо Гарвалов, Тодор Паница и Димитър Запрянов. През 1907 година Стефан Чавдаров става войвода на собствена чета от 18 души. Двете чети правят опит да пленят английския полковник Елиът, но акцията е осуетена от турската армия.

Стефан Чавдаров дава сражения на турски войски, наняколко пъти предаден от гъркомани, при селата Просечен и Плевня. След убийството на Михаил Даев през октомври 1907 година Стефан Чавдаров застава срещу групата на Яне Сандански. Неколкократно изпраща писма до Централния комитет и Задграничното представителство на ВМОРО срещу действията на Сандански.

В началото на 1908 година Стефан Чавдаров е назначен за войвода в Кривопаланечко, а след Младотурската революция през 1909 година Чавдаров заедно с Георги Занков и Дине Дробенов се опитва да възстанови организацията в Серския окръг, но четата им е разбита между селата Търлис, Карликьой и Кърчово от 20 жандари и милиционери българи, под водачеството на мюдюрина на Горно Броди Владимир Икономов, Таската Серски и Чудомир Кантарджиев. Чавдаров заедно с трима четници бяга в Драмско, Занков се спасява към Горноджумайско, където отново е разбит и ранен, а Дробенов заедно с четирима четници е арестуван.[2] Арестуван е и лежи няколко месеца в затвор. След освобождението си участва във възстановяването на ВМОРО на Тодор Александров и в периода 1910-1912 година Стефан Чавдаров е войвода в Горноджумайско и Малешевско.

След започването на Балканската война през есента на 1912 година Стефан Чавдаров е начело на чета №14 на Македоно-одринското опълчение. Заедно с четите на Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Михаил Чаков, Лазар Топалов, Андон Кьосето, Пейо Яворов и други оформят отряд, начело с Христо Чернопеев. Заедно с 12-а рота от 27-ми Чепински полк отрядът атакува Мехомия. Чавдаров оглавява Струмския отряд на Опълчението.

През Междусъюзническата война Чавдаров служи в 13-та кукушка дружина на Опълчението[6], а през Първата световна война служи в 67-и пехотен полк. След края на войната се оттегля от революционна дейност и се завръща в България. Умира преди 1 август 1944 година[7][8].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.102
  2. Дебърски глас, година 1, брой 29, 17 октомври 1909, стр. 3-4.
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 595.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 318.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 793, 892, 894.
  7. Биография от сайта на ВМРО-БНД
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001., стр.183-184.
     Портал „Македония“         Портал „Македония