Георги Саракинов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Георги Саракинов
български революционер
Роден
Починал
1971 г. (83 г.)
Георги Саракинов в Общомедия

Георги Гоцев (Гацев) Саракинов с псевдоним Видю е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Записка за изтеглени суми от сметката на Екзархията за издръжката на Солунския девически пансион и за изплащане заплатата на учителя в Солунската българска мъжка гимназия Георги Саракинов, подписана от началника на училищния отдел Стефан Лафчиев, 12/25 декември 1906 г.
Саракинов първият седнал отляво

Саракинов е роден през 1887 година[2] във воденското село Саракиново, тогава в Османската империя, днес в Гърция, но живее във Воден.[2] Син е на лидера на Воденската българска община Гацо Саракинче и правнук на Ангел Гацо от българския род Саракинови.[3] В 1902 година завършва с първия випуск търговските курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[4] Между 1903 и 1906 година следва в Лайпцигския университет. От 1905 до 1911 година работи като български учител в Солунската мъжка гимназия.[5] Член е на Солунския околийски комитет на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове.[6]

След Междусъюзническата война се установява в Бургас, където 25 години работи за американската компания „Стандарт ойл“.[2] По време на Първата световна война моли Тодор Александров да бъде зачислен в Единадесета македонска дивизия[7]. След войните за национално обединение се установява в България и работи в представителството в София на американската компания „Сакони Вакум“ до 1943 година[8].

През май 1941 година Георги Саракинов заедно с Андон Калчев, Васил Стумбов, Спиро Василев и Тома Бакрачев основават Македонобългарски комитет в Лерин, Костур и Воден, който действа за присъединяването им към България.[9] Изгонен е заради конфликт с германските окупационни власти.[2]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва Апела към македонците в България[10] и участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. Умира през 1971 година в София. Оставя спомени и автобиография.[11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 23.
  2. а б в г д Личности. Саракинов, Георги Гацев. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  3. Личности. Саракинови. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  4. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 114.
  5. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 84.
  6. Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 209, 398.
  7. Военно-исторически сборник, Том 60, броеве 1-3, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1991, стр.133
  8. Биография на Георги Саракинов, www.geni.com, посетен на 8.12.2013 г.
  9. Георгиева, Цветана. История на България по дати: Българската хроника, Труд, 2003, стр. 270.
  10. Билярски, Цочо, Ива Бурилкова. БКП, Коминтернът и Македонският въпрос 1917-1946, Том 2, Главно управление на архивите, 1999, стр.1122.
  11. Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 377 - 378. Посетен на 4 септември 2015.
     Портал „Македония“         Портал „Македония