Георги Саракинов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за революционерът от ВМОРО. За специалиста по авторско право вижте Георги Саракинов (юрист).
Георги Саракинов
български революционер
Роден
Починал
1971 г. (83 г.)
Учил вЛайпцигски университет
Георги Саракинов в Общомедия
Горе: Стефан Чавдаров, Добри Даскалов, Мише Анчев, Иван Караджов, Димитър Запрянов, Михаил Дорев, Борис Мончев. Среда: Петър Ацев, Петър Кушев, Христо Матов, Тодор Лазаров, Тодор Александров. Долу: Стоян Мишев, Гьошо Илиев, Петко Пенчев, Георги Саракинов и Георги Занков.

Георги Гоцев (Гацев) Саракинов с псевдоним Видю е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Записка за изтеглени суми от сметката на Екзархията за издръжката на Солунския девически пансион и за изплащане заплатата на учителя в Солунската българска мъжка гимназия Георги Саракинов, подписана от началника на училищния отдел Стефан Лафчиев, 12/25 декември 1906 г.
Саракинов първият седнал отляво

Саракинов е роден през 1887 година[2] във воденското село Саракиново, тогава в Османската империя, днес в Гърция, но живее във Воден.[2] Син е на лидера на Воденската българска община Гацо Саракинче и правнук на Ангел Гацо от българския род Саракинови.[3] В 1902 година завършва с първия випуск търговските курсове на Солунската българска мъжка гимназия.[4] Между 1903 и 1905 година следва в висше търговско училище в Лайпциг.[5] От 1905 до 1911 година работи като български учител в Солунската мъжка гимназия.[6] Член е на Солунския околийски комитет на ВМОРО. След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове.[7]

След Междусъюзническата война се установява в Бургас, където 25 години работи за американската компания „Стандарт ойл“.[2] По време на Първата световна война моли Тодор Александров да бъде зачислен в Единадесета македонска дивизия[8]. След войните за национално обединение се установява в България и работи в представителството в София на американската компания „Сакони Вакуум“ до 1943 година[9].

Към 1941 година е подпредседател на Воденското благотворително братство в София.[10]

През май 1941 година Георги Саракинов заедно с Андон Калчев, Васил Стумбов, Спиро Василев и Тома Бакрачев основават Македонобългарски комитет в Лерин, Костур и Воден, който действа за присъединяването им към България.[11] Изгонен е заради конфликт с германските окупационни власти.[2]

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година подписва Апела към македонците в България[12] и участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. Умира през 1971 година в София. Оставя спомени и автобиография.[13][14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 23.
  2. ↑ а б в г д Личности. Саракинов, Георги Гацев // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  3. ↑ Личности. Саракинови // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 4 декември 2017.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 114.
  5. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  6. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 84.
  7. ↑ Ацев, Петър. Спомени, Алфаграф, София, 2011, стр. 209, 398.
  8. ↑ Военно-исторически сборник, Том 60, броеве 1-3, Военно-историческа комисия при Щаба на армията, 1991, стр.133
  9. ↑ Биография на Георги Саракинов, www.geni.com, посетен на 8.12.2013 г.
  10. ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2
  11. ↑ Георгиева, Цветана. История на България по дати: Българската хроника, Труд, 2003, стр. 270.
  12. ↑ Билярски, Цочо, Ива Бурилкова. БКП, Коминтернът и Македонският въпрос 1917-1946, Том 2, Главно управление на архивите, 1999, стр.1122.
  13. ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно Управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 377 - 378. Посетен на 4 септември 2015.
  14. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 418.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Георги_Саракинов&oldid=12060411“.