Воденско благотворително братство
Воденско културно-благотворително братство | |
Информация | |
---|---|
Тип | благотворителна организация |
Положение | несъществуваща |
Седалище | София |
Езици | български |
Ръководител | Христо Шаламанов |
Воденско културно-благотворително братство в Общомедия |
Воденското или Воденско-мъгленското културно-благотворително братство е патриотична и благотворителна обществена организация на македонски българи от Воден и Воденско, съществувала в българската столица София от началото на XX век.
История
[редактиране | редактиране на кода]Част от Македоно-одринските опълченци от Единадесета сярска дружина през Балканските войни са дейци на Воденското благотворително братство.[1]
На 22 декември 1918 година се провежда Вторият събор на Съюза на македонските емигрантски организации, на който освен представителите на братствата учредители присъстват и делегати от Воденското братство (д-р Христо Далкалъчев и Никола Гацев).[2]
Делегати от Воденското братство участват и в Обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година. Това са Д. Саракинов, Никола Нощев, Методи Христов и Спас Саракинов.[3]
На 25 януари 1925 година е утвърден Уставът на Братството, в което е отбелязано, че е формирано „от българи емигранти и бежанци от Македония“.[4] На 1 февруари в новото организационно настоятелство влизат Константин Столев (председател), Дим. Саракинов (подпредседател), Христо Тушимчев (секретар), Ив. Тоцев (касиер сметководител) и съветници Ив. Димитров и Никола Нощев.[5] През пролетта на 1926 година е избрано настоятелство в състав Вениамин Димитров (председател), Димитър Саракинов (подпредседател), Никола Гоцев (секретар), Иван Тоцев (касиер), а съветник е Иван Островски.[6]
През пролетта на 1926 година се формира Воденска женска секция с временно настоятелство Иванка М. Гацева (председател), С. Думева (секретар), Мария Г. Занешева (касиер) и Бушка В. Димитрова (съветник).[7]
Вениамин Димитров е делегат на Седмия конгрес на Съюза на македонските емигрантски организации от 1928 година от Воденското братство.[8]
На 30 януари 1937 година е избрано настоятелство в състав Христо Шаламанов (председател), Георги Саракинов (подпредседател), Кирил Хр. Попиванов (секретар), Петър Христов Амбаров (касиер), Александър Занешев, Димитър Томчев и Тома Николов Стоянчев са съветници. В контролната комисия са Спас Атанасов Саракинов (председател) и членове Никола Нощев и Мице Паришев.[9]
През 1938 година ръководството на братството се представлява от Христо Шаламанов - председател, Георги Саракинов - подпредседател, Кирил Попиванов - секретар, Петър Амбаров - касиер, Александър Занешев, Димитър Томчев и Тома Стоянчев - съветници, а в контролната комисия влизат Спас Саракинов, Никола Нощев и Мице Паришев.[10][11]
Председател на Воденското братство в София към 1941 година е Христо Шаламанов, а негов подпредседател е Георги Саракинов.[12]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ 11-та Серска Македоно-Одринска дружина // boiniznamena.com. Посетен на 23.7.2022.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 12.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 587.
- ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (97). София, СМЕО, 13 февруари 1925. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (161). София, СМЕО, 4 юни 1926. с. 3.
- ↑ Съюзенъ животъ // „Независима Македония“ IV (162). София, СМЕО, 11 юни 1926. с. 3.
- ↑ Важни свидетелства за разединениетона македонската емиграция през 1928 година // Сите българи заедно. Посетен на 28 юли 2021 г.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 587 – 588.
- ↑ ЦДА, ф.264к, оп.5, а.е. 721, л.8
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 587 – 588.
- ↑ ЦДА, ф.1960к, оп.1, а.е.32, л.2