Вениамин Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вениамин Димитров
български духовник и общественик
Роден

Вениамин Димитров e български духовник и обществен деец от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1874 година във воденското село Владово, тогава в Османската империя. В 1904 година завършва Духовната академия в Киев.[1]

От 22 – 24 април 1910 година в Солун се провежда първият събор на дружеството „Българска матица“, основано през 1909 година. Избрана е Върховна управа от 12 души с председател Христо Далчев, секретар Васил Шанов и ковчежник Димитър Василев. Оформени са три комитета (отбора): Църковно-училищен - с председател Васил Динов, Книжовен - с председател Вениамин Димитров и Стопански - с председател Атанас Ченгелев.[2]

В 1913 година Димитров е новоназначен учител в Българското свещеническо училище в Скопие. В свой доклад от 18 март 1913 година до военния министър Никифор Никифоров, касаещ „антибългарските действия на сръбските власти“, българското аташе в Генералния щаб на сръбската армия майор Разсуканов в частност пише, че на Димитров е предложено от полицията „да си отиде в София“, тъй като „агитатори не искали повече да се разтакават из улиците“. Разсуканов дава съвет на Димитров да остане в Скопие, като се старае да не предизвиква полицейските органи, освен ако не му бъде връчена писмена заповед или не бъде евентуално екстерниран насилствено. В крайна сметка, на 14 март Димитров е арестуван, като, по думите на Разсуканов, местният сръбски окръжен началник Михаил Церович „псувал“ пред арестанта „и Екзархия, и всичко“. В този ден също е изгонен директорът на свещеническото училище, комуто сръбските власти заповядват „повече [...] да не смее да се връща“ в двете наети, разположени една до друга, сгради на училището. На 15 март, въпреки протестите от българската екзархийска митрополия, Димитров е откаран във Воден.[3]

В 1921 година, като представител от миряните на Воденска епархия, Димитров е член на Втория църковно-народен събор, заседавал под председателството на Неофит Видински между 6 и 28 февруари и отново от 11 май до 15 август.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 51.
  2. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 14.
  3. Йонов, Момчил. Жалби и съдба на българите в Македония през балканските войни 1912-1913 г. София, 1998. с. 245.
  4. Дружество на столичните журналисти. Общ годишник на Бѫлгария - 1922 година. София, Печатница на Армейския военно-издателски фонд, 1922. с. 115, 119.
     Портал „Македония“         Портал „Македония