Христо Далчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Далчев
български юрист
Семейство Далчеви в Цариград, 1909 г. Атанас Далчев, Атанас Далчев, Любомир Далчев, Виктория Димшова, Христо Далчев
Семейство Далчеви в Цариград, 1909 г. Атанас Далчев, Атанас Далчев, Любомир Далчев, Виктория Димшова, Христо Далчев
Роден
1872 г.
Починал
1949 г. (77 г.)
Политика
Депутат
(1908 – 1912)   
Христо Далчев в Общомедия

Христо Атанасов Далчев е български юрист и общественик от Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Далчев е роден в 1872 година в град Кукуш, който тогава е в Османската империя. Преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия.[1] Завършва право в Цариградския университет. Като адвокат Далчев многократно защитава в османските съдилища активисти на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

След Младотурската революция в 1908 година е избран за депутат в Османския парламент от Сяр от Народната федеративна партия (българска секция). В парламента Христо Далчев защитава културно-образователните и икономически права на македонските и тракийските българи.[2][3] През ноември 1909 година Далчев протестира през османския министър на вътрешните работи по повод настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна в български области.[4]

През 1910-1912 година Далчев се включва активно в дейността на обществено-културната организация Българска Матица. През април 1910 година, на Първия събор на Българска Матица Далчев е избран за председател на нейния управителен съвет, а на следващата година - за председател на нейния църковно-училищен отбор.[5] През март 1911 година заедно с Тодор Павлов е представител на Екзархията в комисията, образувана от представители на различните патриаршии, която има за задача да защитава училищните привилегии на християнското население.[6]

През май 1911 година Христо Далчев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя - проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[7]

След Междусъюзническата война Далчев емигрира в България и се установява в Дедеагач, а по-късно в София.

Женен е за прилепчанката Виктория Димшова с която имат синове поетът Атанас Далчев, скулптурът Любомир Далчев и архитектът Борис Далчев.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 176.
  2. ↑ Отоманският парламент за положението в Македония, превод от дневниците на парламента, Солун 1909, с. 5-26.
  3. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878-1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 280.
  4. ↑ Дебърски глас, година 1, брой 34, 21 ноември 1909, стр. 3.
  5. ↑ Жечев, Николай. „Българска матица в Цариград“, Македонски преглед, г. XV, 1992, кн.1, с. 54, 59.
  6. ↑ Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
  7. ↑ Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 82-83.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Христо_Далчев&oldid=9057469“.