Христо Далчев
| Христо Далчев | |
|---|---|
| български юрист | |
 Семейство Далчеви в Цариград, 1909 г. Атанас Далчев, Атанас Далчев, Любомир Далчев, Виктория Димшова, Христо Далчев | |
| Роден |
1872 година
|
| Починал | 1949 година
|
| Учил в | Истанбулски университет |
| Политика | |
| Депутат | |
| (1908 – 1912) | |
| Семейство | |
| Деца | Атанас Далчев Любомир Далчев Борис Далчев |
| Христо Далчев в Общомедия | |
Христо Атанасов Далчев е български юрист и общественик от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Далчев е роден в 1872 година в град Кукуш, който тогава е в Османската империя. Преподава турски език в Солунската българска мъжка гимназия.[1] Завършва право в Цариградския университет. Като адвокат Далчев многократно защитава в османските съдилища активисти на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
След Младотурската революция в 1908 година е избран за депутат в Османския парламент от Сяр от Народната федеративна партия (българска секция). В парламента Христо Далчев защитава културно-образователните и икономически права на македонските и тракийските българи.[2][3] През ноември 1909 година Далчев протестира през османския министър на вътрешните работи по повод настаняването на мюсюлмански бежанци от Босна в български области.[4]
През 1910 – 1912 година Далчев се включва активно в дейността на обществено-културната организация Българска Матица. През април 1910 година, на Първия събор на Българска Матица Далчев е избран за председател на нейния управителен съвет, а на следващата година – за председател на нейния църковно-училищен отбор.[5] През март 1911 година заедно с Тодор Павлов е представител на Екзархията в комисията, образувана от представители на различните патриаршии, която има за задача да защитава училищните привилегии на християнското население.[6]
През май 1911 година Христо Далчев подкрепя инициативата за създаване на легална политическа партия на българите в Османската империя - проект, който пропада поради засилването на политическото напрежение и избухването на Балканската война.[7]
След Междусъюзническата война Далчев емигрира в България и се установява в Дедеагач, а по-късно в София.
Женен е за прилепчанката Виктория Димшова с която имат синове поетът Атанас Далчев, скулптурът Любомир Далчев и архитектът Борис Далчев и дъщерите Надежда и Цветанка.
Умира през 1949 г. в София.[8]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Атанас Далчев | Тинка Тенчова (1852 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Далчев (1872 – 1949) | Виктория Димшова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Далчев (1902 – 2002) | Атанас Далчев (1904 – 1978) | Борис Далчев (1910 – 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- "Такрир подаден от българските депутати: Далчев, Дорев, Павлов, Влахов и арм. Вахан Папасиян до Отоманския парламент", публикувано във в. „Вести“, брой 129(юли), Цариград, 1909 година в „Библиотека Струмски“
- „Реч на българския депутат Христо Далчев“, публикувано във в. „Вести“, брой 52, Цариград, 1909 г.
- „Мемоар на българските депутати против поведението на Младотурския режим към българското население“, публикувано във в. „Дебърски глас“ брой 10, София, 1910 година
- „Законопроектът за спорните църкви в парламента“, публикувано във в-к „Вести“, бр. 74 и 77, София, февруари – март 1910 г.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 176.
- ↑ Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 5-26.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 280.
- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 34, 21 ноември 1909, стр. 3.
- ↑ Жечев, Николай. „Българска матица в Цариград“, Македонски преглед, г. XV, 1992, кн.1, с. 54, 59.
- ↑ Дебърски глас, година 2, брой 34, 6 март 1911, стр. 4.
- ↑ Симеонов, Стоян. Из борбите на македонските българи. Два документа за основаването на легална политическа партия в Турция в навечерието на Балканската война, Македонски преглед, година ХІІ (1940), кн. 1, с. 82-83.
- ↑ София помни. Парцел 48.. //
Портал „- Депутати в Османския парламент (1908 – 1912)
- Български юристи от Македония
- Членове на Народната федеративна партия (българска секция)
- Български политици от Македония
- Учители в Солунската българска мъжка гимназия
- Български просветни дейци от Македония
- Дейци на Българската матица
- Български общественици от Македония
- Възпитаници на Истанбулския университет
- Родени в Кукуш
- Български имигранти от Македония в София
- Далчеви