Борис Далчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Борис Далчев
български архитект
Роден
Борис Христов Далчев
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, Република България

Етнос българи
Награди Народна република България
Червено знаме на труда
Семейство
Баща Христо Далчев
Братя/сестри Атанас Далчев
Любомир Далчев

Борис Христов Далчев е български архитект.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 30 септември 1910 г. в Цариград. Той е най-малкият син в семейството на Христо Атанасов Далчев и Виктория Матеева Дишмова. Негови братя са поетът Атанас Далчев и скулпторът Любомир Далчев. През 1928 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а през 1931 г. – Художествената академия. След това продължава обучението си по архитектура при проф. Герман Бестелмайер във Висшето техническо училище в Мюнхен, Германия, където се дипломира през 1935 г. На следващата година се завръща в България и постъпва на работа в Архитектурно-градоустройствената дирекция към Столична община. Проектира изграждането на лятната къпалня „Княгиня Мария Луиза“ в Борисовата градина, лятната къпалня „Княз Симеон Търновски“ в квартал „Коньовица“ в София и през 1948 г. плувният басейн в местността „Кайлъка“ в Плевен, в сътрудничество с архитект Тодор Горанов. В периода 1942 – 1948 г. е хоноруван преподавател по архитектура и перспектива в Националната художествена академия в София.[1]

От 1950 до 1978 г. работи в Проектантската организация по градоустройство и регулация и Централната архитектурна проектантска организация. Заедно с проф. Стефан Атанасов проектират големият жилищен блок с ъглова кула на гаровия площад в Димитровград. Проектира сградите на Професионалната гимназия в Неврокоп (1947), хотел „Одесос“ във Варна (1958), Драматичния театър в Монтана (1962), Геологическия институт при Българската академия на науките, открит летен театър в Златни пясъци, почивната станция на писателите в курорта „Дружба“ край Варна. Част е от екипа, проектирал сградата на Министерството на тежката промишленост (днес Министерски съвет).[1]

След пенсионирането си през 1978 г., се занимава с текущо проектиране и поддръжка на манастири и църкви.[1]

Удостоен е с орден „Червено знаме на труда“, три пъти с Почетния знак на Съюза на архитектите в България „Кольо Фичето“, а през 1986 г. – с орден „Народна република България“ III степен.[1]

Умира на 15 декември 1986 г. в София.[1]

Родословие[редактиране | редактиране на кода]

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Далчев
 
Тинка Тенчова
(1852 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Далчев
(1872 – 1949)
 
Виктория Димшова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Далчев
(1902 – 2002)
 
Атанас Далчев
(1904 – 1978)
 
Борис Далчев
(1910 – 1986)
 


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е Стоилова, Любинка, Петър Йокимов. 100 Years Anniversary of Architect Boris Dalchev / 100 години архитект Борис Далчев. // 2010 г. Посетен на 2 март 2021 г.


     Портал „Македония“         Портал „Македония