Борис Далчев
| Борис Далчев | |
|---|---|
| български архитект | |
| Роден | Борис Христов Далчев
30 септември 1910 г.
|
| Починал | 15 декември 1986 г.
|
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Учил в | Национална художествена академия |
| Награди | Народна република България Червено знаме на труда |
| Семейство | |
| Баща | Христо Далчев |
| Братя/сестри | Атанас Далчев Любомир Далчев |
Борис Христов Далчев е български архитект.[1]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 30 септември 1910 г. в Цариград. Той е най-малкият син в семейството на Христо Атанасов Далчев и Виктория Матеева Дишмова. Негови братя са поетът Атанас Далчев и скулпторът Любомир Далчев. През 1928 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а през 1931 г. – Художествената академия. След това продължава обучението си по архитектура при проф. Герман Бестелмайер във Висшето техническо училище в Мюнхен, Германия, където се дипломира през 1935 г. На следващата година се завръща в България и постъпва на работа в Архитектурно-градоустройствената дирекция към Столична община. Проектира изграждането на лятната къпалня „Княгиня Мария Луиза“ в Борисовата градина, лятната къпалня „Княз Симеон Търновски“ в квартал „Коньовица“ в София и през 1948 г. плувния басейн в местността „Кайлъка“ в Плевен, в сътрудничество с архитект Тодор Горанов. В периода 1942 – 1948 г. е хоноруван преподавател по архитектура и перспектива в Националната художествена академия в София.[1]
От 1950 до 1978 г. работи в Проектантската организация по градоустройство и регулация и Централната архитектурна проектантска организация. Заедно с проф. Стефан Атанасов проектират големия жилищен блок с ъглова кула на гаровия площад в Димитровград. Проектира сградите на Професионалната гимназия в Неврокоп (1947), хотел „Одесос“ във Варна (1958), Драматичния театър в Монтана (1962), Геологическия институт при Българската академия на науките, открит летен театър в Златни пясъци, почивната станция на писателите в курорта „Дружба“ край Варна. Част е от екипа, проектирал сградата на Министерството на тежката промишленост (днес Министерски съвет).[1]
След пенсионирането си през 1978 г. се занимава с текущо проектиране и поддръжка на манастири и църкви.[1]
Удостоен е с орден „Червено знаме на труда“, три пъти с Почетния знак на Съюза на архитектите в България „Кольо Фичето“, а през 1986 г. – с орден „Народна република България“ III степен.[1]
Умира на 15 декември 1986 г. в София.[1]
Родословие[редактиране | редактиране на кода]
| Атанас Далчев | Тинка Тенчова (1852 – ?) | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Христо Далчев (1872 – 1949) | Виктория Димшова | ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
| Любомир Далчев (1902 – 2002) | Атанас Далчев (1904 – 1978) | Борис Далчев (1910 – 1986) | |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „