Направо към съдържанието

Борис Далчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за българския архитект. За неговия внук, сценограф и художник вижте Борис Далчев (сценограф).

Борис Далчев
български архитект
Роден
Борис Христов Далчев
Починал
ПогребанЦентрални софийски гробища, София, Република България

Учил вНационална художествена академия
Мюнхенски технически университет
НаградиОрден „Народна република България“
орден „Червено знаме на труда“
Семейство
БащаХристо Далчев
Братя/сестриАтанас Далчев
Любомир Далчев
ДецаСтефан Далчев

Борис Христов Далчев е български архитект.[1]

Роден е на 30 септември 1910 г. в Цариград. Той е най-малкият син в семейството на Христо Атанасов Далчев и Виктория Матеева Димшова. Негови братя са поетът Атанас Далчев и скулпторът Любомир Далчев.[1]

През 1928 г. завършва Първа мъжка гимназия в София, а през 1931 г. – Художествената академия. След това продължава обучението си по архитектура при проф. Герман Бестелмайер във Висшето техническо училище в Мюнхен, Германия, където се дипломира през 1935 г.[1]

През следващата 1936 година се завръща в България и постъпва на работа в Архитектурно-градоустройствената дирекция към Столичната община. При реализацията на приетия нов градоустройствен план на София (Планът „Мусман“) му се възлагат редица проекти. Първият от тях е проектирането на лятната къпалня „Княгиня Мария Луиза“ в Борисовата градина. Проектът на Далчев е съобразен с олимпийските изисквания, характеризира се с „ясна осева пространствена композиция, лаконична изразност, чистота на обемите, лекота на конструкцията на обекта, както и експресивност на отделните елементи“. Работата е високо оценена от италиански, швейцарски и немски архитекти. Борис Далчев проектира и още две летни къпални: „Княз Симеон Търновски“ в квартал „Коньовица“ в София (построена в 1942 година) и плувния басейн в местността „Кайлъка“ в Плевен (1948 година, в сътрудничество с архитект Тодор Горанов).[1]

В периода 1942 – 1948 г. е хоноруван преподавател по архитектура и перспектива в Националната художествена академия в София.[1]

От 1950 до 1978 г. работи в Проектантската организация по градоустройство и регулация и Централната архитектурна проектантска организация. Заедно с проф. Стефан Атанасов проектират големия жилищен блок с ъглова кула на гаровия площад в Димитровград. Проектира сградите на Професионалната гимназия в Неврокоп (1947), хотел „Одесос“ във Варна (1958), Драматичния театър в Монтана (1962), Геологическия институт при Българската академия на науките, открит летен театър в Златни пясъци, почивната станция на писателите в курорта „Дружба“ край Варна. Част е от екипа, проектирал сградата на Министерството на тежката промишленост (днес Министерски съвет).[1]

След пенсионирането си през 1978 г. се занимава с текущо проектиране и поддръжка на манастири и църкви.[1]

Удостоен е с орден „Червено знаме на труда“, три пъти с Почетния знак на Съюза на архитектите в България „Кольо Фичето“, а през 1986 г. – с орден „Народна република България“ III степен.[1]

Умира на 15 декември 1986 г. в София.[1]

На Борис Далчев е наречена улица в квартал „Витоша“ в София (Карта).

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Атанас Далчев
 
Тинка Тенчова
(1852 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Далчев
(1872 – 1949)
 
Виктория
Матеева Димшова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Любомир Далчев
(1902 – 2002)
 
Атанас Далчев
(1904 – 1978)
 
Борис Далчев
(1910 – 1986)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Магдалена
Далчева
 
Стефан Далчев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Борис Далчев
(р. 1993)
 
  1. а б в г д е ж з и Стоилова, Любинка, Петър Йокимов. 100 Years Anniversary of Architect Boris Dalchev / 100 години архитект Борис Далчев // 2010 г. Посетен на 2 март 2021 г.