Българска матица

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Българска Матица)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Българска матица
„Летоструй“ за 1910 година
„Летоструй“ за 1910 година
Информация
Тип обществено-културна организация
Основана 1909 г.
Закрита 1912 г.
Правно положение несъществуваща
Седалище Цариград
Официални езици български
издание „Летоструй (1909 – 1912)
„Летоструй“ за 1912 година

Българска матица е обществено-културна организация на българите в Османската империя, съществувала в периода 1909 – 1912 година със седалище в столицата Цариград.

Първата идея за създаване на Българска матица е още от средата на XIX век – в 1852 година такъв проект правят Натанаил Бойкикев и Константин Петкович, като към тях се присъединява и Партений Зографски. Идеята не се осъществува, но скоро в Браила се създава Българското книжовно дружество.[1]

Повторно идеята за създаването на Българска матица възниква и се поема през 1908 година на страниците на периодичните издания на българите в Османската империя – солунското списание „Културно единство“ на Антон Страшимиров, цариградския вестник „Вести“ и други. Един от инициаторите е професор Александър Теодоров-Балан, който по това време е секретар на Българската екзархия. Поради връзките на някои от поддръжниците на идеята за Матица с Екзархията, първоначално инициативата е критикувана от органа на Народната федеративна партия (българска секция) вестник „Народна воля“.

Първоначално Матицата се ръководи от Временна управа (отбор), председателстван от Александър Теодоров-Балан. На 27 септември 1909 година в Цариград се провежда събрание, на което се избира Управен съвет, начело с Анастас Наумов.

През 1909 – 1910 година Българска матица създава свои клонове (местни задруги) в Цариград, Кукуш, Гостивар, Струмица, Дойран, Лерин, Охрид, Щип, Одрин, Прилеп, Мехомия, Солун, Малко Търново, Битоля, село Кръстополе, Ксантийско, Скопие, Сяр, Драма, Воден, Неврокоп, село Емборе, Кайлярско и други селища в Македония и Одринска Тракия.

Първият общ събор на Матицата се провежда от 22 до 24 април 1910 година в салона Солунската българска мъжка гимназия. За ръководство на събора са избрани: председател Тодор Танев, подпредседател Йордан Мирчев, секретари Христо Караманджуков и Харалампи Вулев.[2]

Делегати на Първия общ събор на Българската матица[2]
Име Делегат от
Александър Теодоров-Балан като член-основател
Анастас Наумов като председател на Управителния съвет в Цариград
Вениамин Димитров Цариград
Христо Караманджуков Цариград
Тодор Танев Кукуш, Солун
Йордан Мирчев Гостивар
Хр. Николов Струмица
Г. Дерменджиев Дойран
Коста Георгиев Одрин
Сребрен Поппетров Лерин
Йордан Николов Охрид
Никола Наумов Щип
Петър Ацев Прилеп
Ангел Томов Мехомия
Георги Баждаров Солун
Анастас Христов Солун
Стамо Янков Малко Търново
Георги Николов Битоля
Димитър Мирчев Битоля
П. Кюлюмов Скече
Харалампи Вулев Еникьой
Иван Ингилизов Скопие
Г. Черваров Скопие
Тома Атков Скопие
Георги Фотев Сяр
Иван Думков Драма
Ст. Георгиев Воден
Иван Сапунаров Неврокоп
Емануил Ляпчев Емборе
Д. Тодоров Велес
П. Д. Стоянов Неготино
Евтим Воденичаров Ресен
Яким Деребанов Струга

За председател на нейния Управителен съвет е избран Христо Далчев, бивш български депутат в Отоманския парламент от Народната федеративна партия (българска секция), подпредседатели са Васил Динов, Атанас Ченгелев и Вениамин Димитров, а членове – Анастас Наумов, Христо Силянов, Лазар Цунев, Вангел Попов, Д. Дяков, Васил Шанов и Христо Караманджуков. Секретар става Шанов, ковчежник Димитър Василев.[3]

От август 1911 година председател на Управителния съвет на дружеството е Атанас Ченгелев.

Активисти на Матицата са и Георги Баждаров, Димитър Влахов, Сребрен Поппетров, Анастас Разбойников и други обществени и просветни дейци.

Българска матица издава четири броя на годишник-календар „Летоструй“ (1909 – 1912) под редакцията на Александър Теодоров-Балан.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Жечев, Николай. Българска матица в Цариград. // Македонски преглед XV (1). 1992. с. 33 – 66.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кирил патриарх Български. Българското население в Македония в борбата за създаване на Екзархията. София, Синодално издателство, 1971. с. 15.
  2. а б Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  3. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа – Малкотърновски революционен район 1902 – 1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 14.
     Портал „Македония“         Портал „Македония