Направо към съдържанието

Евтим Воденичаров (Ресен)

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за македонския деец. За тракийския вижте Евтим Воденчаров (Велика).
Евтим Воденичаров
български юрист и общественик
Роден
Евтим Воденичаров
Починал
Учил вЖеневски университет
Работил вИкономически университет – Варна
Семейство
Братя/сестриГеорги Воденичаров
Други родниниИлия Шотов (баща на съпруга(та))
Теодора Шотова (майка на съпруга(та))

Евтим Христов Воденичаров е български юрист и общественик от Македония.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 януари 1885 година[1] в град Ресен, тогава в Османската империя. Брат му Георги Воденичаров е участник в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.[2] Евтим Воденичаров завършва право в Женевския университет в 1908 година.[3] В 1908 – 1910 година преподава в българската мъжка гимназия в Солун.[4] Включва се активно в обществения живот на българите в Османската империя. Делегат е от Ресен на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[5]

След Междусъюзническата война се установява във Варна, България. Във Варна участва активно в обществения живот, както и в живота на македонската емиграция. Член е на масонската ложа „Черноморски приятели“.[6] Работи като съдия и е председател на Окръжния съд в Бургас и Варна.[7] В 1930 година участва в организирането на Варненско икономическо дружество.[7] От 1927 до 1935 година е частен доцент по морско право във Висшето търговско училище във Варна.[8]

На 8 юни 1914 година сключва брак със зъболекарката Елена Шотова, дъщеря на Илия Шотов.[9]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Държавен архив – Варна, Данъчни книги 1934/35, буква Е.
  2. ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 807. (на македонска литературна норма)
  3. ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878-1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  4. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 83.
  5. ↑ Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  6. ↑ 90 години от внасянето на светлина с патентен № 6 и обозначително име „Черноморски приятели“ // Велика ложа на старите свободни и приети зидари в България. Посетен на 19 юли 2018.
  7. ↑ а б Алексиев, Иван. Петър Ив. Търновски и Морска България // Морски колекции. Посетен на 19 юли 2018.
  8. ↑ Цанков, Петър Марков, Маргарита Стефанова Бъчварова. Еволюция на правните знания в Икономически университет – Варна // Известия. Списание на Икономически университет – Варна 1. 2015. ISSN 2367-6949. с. 7.
  9. ↑ Вестник „Свободен глас“ бр. 36, с. 1, 7 юни 1914 година.
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Право“         Портал „Право“          Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“          Портал „България“         Портал „България“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Евтим_Воденичаров_(Ресен)&oldid=12819241“.