Васил Шанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Шанов
български учител, тюрколог-османист и революционер
Tsarigradska seminaria 1908 - 1909 Vasil Shanov 1.JPG
Учители и ученици от българската семинария в Цариград (1908-1909). Шанов е предпоследен на първия ред, обозначен с 1
Роден
Васил Пандев Шанов
Починал
Погребан Централни софийски гробища, София, България
Етнос българи
Научна дейност
Област Филология
Подпис Vassil Shanov Signature (vectorized).svg
Васил Шанов в Общомедия
Молба на Васил Шанов до министъра на външните работи и изповеданията да бъде назначен за учител в Турция, 15 ноември 1922 г. (останала без последствие)

Васил Пандев Шанов, с псевдоними Василка Лазева, Веселин, Одрински[1], е български учител, учен турколог-османист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация[2][3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шанов е роден в 1874 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1887 година завършва основно гръцко училище в Смърдеш[2][4], след което III клас при Битолската българска прогимназия (1889 – 1891)[2][4] и Битолския турски лицей (Ирадието) в учебната 1896/1897.[2] Две години учителства в основно училище[2]. В учебната 1898/1899 година е главен български учител в Хрупища[2]. На 1 септември 1899 година е назначен за учител по турски език в Битолската българска класическа гимназия. На следната 1900 година става учител в българската мъжка гимназия в Одрин, където преподава до 1903 година[5].

Присъединява се към ВМОРО и от 1900 до 1903 година е член на Одринския окръжен революционен комитет – секретар касиер и организатор на Узукюприйския революционен район. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в Одринския революционен окръг. Сътрудничи при издаването на вестник „На оръжие[4].

След въстанието емигрира в България и се установява в Стара Загора[4]. В 1904 – 1908 година преподава в Търговската гимназия в Свищов[6].

След Младотурската революция в 1908 година и провъзгласената амнистия се връща в Османската империя и става учител в българската прогимназия в Костур. Избран е за председател на Костурската българска община и митрополия[4]. Става член на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година е избран от Костур сред 25-те български депутати на албанската конференция в Цариград[7] и като член на Съюза на българските конституционни клубове заминава с делегация за Дебър, за да помирява враждуващите албански байрактари[4]. Участва в опитите за правописна реформа в Османската империя[4].

От 1909 година преподава в Цариградската българска семинария. В 1910 година отново става учител в Одирнската българска гимназия, от 1912 година е учител по турски в Битолската българска класическа гимназия, а в 1912 – 1913 година преподава в Солунската българска търговска гимназия[8].

След войните от 1921 до 1925 година е помощник окръжен училищен инспектор на мюсюлманските училища в Мъстанлийски учебен окръг[8][9]. Преподава в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, превежда османотурски документи[10][8], издирва и публикува османски извори за българската история[8], публикува народни песни от родното си село[11].

В 1931 година е домакин в Министерството на финансите. През същата година заедно с директора на Народната библиотека Велико Йорданов и с Владимир Хиндалов, Димитър Гаджанов, Трайко Попов и Ст. Блажев участва в комисия, която преглежда и запазва закупени от Цариград като вторични суровини ценни османо-турски документи.[12]

Шанов поддържа кореспонденция с Иван Снегаров, Джамил Билсен и др.[8] Организационен секретар е на Младежката организация на ВМРО „Пейо Яворов“[13].

Шанов умира в София през 1953 година[14][15].

Симеон Радев пише за Васил Шанов:

Васил Шанов, живееше в пансиона, но се учеше в Идадието. Турското училище не го направи туркофил. Учител в Битолската гимназия по турски език, участник в революционното движение, в неговата къща се е вадил на циклостил бунтовническият лист, издаван от Вътрешната организация. Много близък с него в битолския пансион, поради отсъствието си от България аз дълго време не бях го срещал. В последните години той работеше в Народната библиотека, в Ориенталския отдел, при разчитането на стари турски документи. Отличен преподавател, той приготвил по турски език две студентки[16], които сега също работят в полето на турската история във връзките и с нашето минало. Васил Шанов почина неотдавна, чист човек, блага душа, всичките му другари го оплакваха.[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 22, 23, 73.
  2. а б в г д е Билярски, Цочо, редактор. „Даме Груев. Живот и дело“. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527. Посетен на 15 януари 2016.
  3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 185 – 190.
  4. а б в г д е ж Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 186. Архив на оригинала от 2015-03-16 в Wayback Machine.
  5. „Георгиев, Любомир. Въпросът за другия в спомените на възпитанички на Одринската девическа гимназия, в: Библиотека, 2 – 3, 2010, стр. 63“, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304141640/http://www.nationallibrary.bg/fce/001/0106/files/62-Georgiev-10-2-3.pdf, посетен 4 март 2016 
  6. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 185, 187. Архив на оригинала от 2015-03-16 в Wayback Machine.
  7. Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 1
  8. а б в г д Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 187. Архив на оригинала от 2015-03-16 в Wayback Machine.
  9. Централен държавен архив, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 614, л. 78 служебна бележка на Васил Шанов
  10. Проданов, Николай. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII-ХХ век, Велико Търново 2006, с. 60 – 61, 81, 86 – 87.
  11. Хороводни песни, които се пеят в с. Смърдеш, Костурско. Записал В. Шанов, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 167 – 168
  12. Мустафа Кемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи (1913 – 1938), Анкара 2002, с. 393 – 397.
  13. Наследниците на видния български интелектуалец Васил Шанов направиха уникално дарение в НИМ. // bgnow.eu, 19 март 2013. Посетен на 12 юни 2016.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 190.
  15. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София[неработеща препратка]
  16. Бистра Цветкова и Вера Мутафчиева
  17. Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1969. с. 192.
     Портал „Македония“         Портал „Македония