Васил Шанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Васил Шанов
български революционер, турколог
Учители и ученици от българската семинария в Цариград (1908-1909). Шанов е предпоследен на първия ред, обозначен с 1
Учители и ученици от българската семинария в Цариград (1908-1909). Шанов е предпоследен на първия ред, обозначен с 1

Роден
Починал
7 септември 1953 г. (78 г.)
Научна дейност
Област Филология
Подпис Vassil Shanov Signature (vectorized).svg
Васил Шанов в Общомедия
Молба на Васил Шанов до министъра на външните работи и изповеданията да бъде назначен за учител в Турция, 15 ноември 1922 г. (останала без последствие)

Васил Пандев Шанов, с псевдоними Василка Лазева, Веселин, Одрински[1], е български учител, учен турколог-османист и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация[2][3].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Шанов е роден в 1874 година в костурското село Смърдеш, тогава в Османската империя, днес в Гърция. В 1887 година завършва основно гръцко училище в Смърдеш[2][4], след което III клас при Битолската българска прогимназия (1889 - 1891)[2][4] и Битолския турски лицей (Ирадието) в учебната 1896/1897.[2] Две години учителства в основно училище[2]. В учебната 1898/1899 година е главен български учител в Хрупища[2]. На 1 септември 1899 година е назначен за учител по турски език в Битолската българска класическа гимназия. На следната 1900 година става учител в българската мъжка гимназия в Одрин, където преподава до 1903 година[5].

Присъединява се към ВМОРО и от 1900 до 1903 година е член на Одринския окръжен революционен комитет - секретар касиер и организатор на Узукюприйския революционен район. Участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание в Одринския революционен окръг. Сътрудничи при издаването на вестник „На оръжие[4].

След въстанието емигрира в България и се установява в Стара Загора[4]. В 1904 – 1908 година преподава в Търговската гимназия в Свищов[6].

След Младотурската революция в 1908 година и провъзгласената амнистия се връща в Османската империя и става учител в българската прогимназия в Костур. Избран е за председател на Костурската българска община и митрополия[4]. Става член на Съюза на българските конституционни клубове. В 1909 година е избран от Костур сред 25-те български депутати на албанската конференция в Цариград[7] и като член на Съюза на българските конституционни клубове заминава с делегация за Дебър, за да помирява враждуващите албански байрактари[4]. Участва в опитите за правописна реформа в Османската империя[4].

От 1909 година преподава в Цариградската българска семинария. В 1910 година отново става учител в Одирнската българска гимназия, от 1912 година е учител по турски в Битолската българска класическа гимназия, а в 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска търговска гимназия[8].

След войните от 1921 до 1925 година е помощник окръжен училищен инспектор на мюсюлманските училища в Мъстанлийски учебен окръг[8][9]. Преподава в Софийския университет „Свети Климент Охридски“, превежда османотурски документи[10][8], издирва и публикува османски извори за българската история[8], публикува народни песни от родното си село[11].

В 1931 година е домакин в Министерството на финансите. През същата година заедно с директора на Народната библиотека Велико Йорданов и с Владимир Хиндалов, Димитър Гаджанов, Трайко Попов и Ст. Блажев участва в комисия, която преглежда и запазва закупени от Цариград като вторични суровини ценни османо-турски документи.[12]

Шанов поддържа кореспонденция с Иван Снегаров, Джамил Билсен и др.[8] Организационен секретар е на Младежката организация на ВМРО „Пейо Яворов“[13].

Шанов умира в София през 1953 година[14][15].

Симеон Радев пише за Васил Шанов:

Васил Шанов, живееше в пансиона, но се учеше в Идадието. Турското училище не го направи туркофил. Учител в Битолската гимназия по турски език, участник в революционното движение, в неговата къща се е вадил на циклостил бунтовническият лист, издаван от Вътрешната организация. Много близък с него в битолския пансион, поради отсъствието си от България аз дълго време не бях го срещал. В последните години той работеше в Народната библиотека, в Ориенталския отдел, при разчитането на стари турски документи. Отличен преподавател, той приготвил по турски език две студентки[16], които сега също работят в полето на турската история във връзките и с нашето минало. Васил Шанов почина неотдавна, чист човек, блага душа, всичките му другари го оплакваха.[17]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, „Звезди“, 1999, стр. 22, 23, 73
  2. а б в г д е Билярски, Цочо, редактор. „Даме Груев. Живот и дело“. Сборник, Том 2. София, Анико, 2007. с. 527. Посетен на 15 януари 2016.
  3. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 185 - 190.
  4. а б в г д е ж Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 186.
  5. Георгиев, Любомир. Въпросът за другия в спомените на възпитанички на Одринската девическа гимназия, в: Библиотека, 2-3, 2010, стр. 63
  6. Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 185, 187.
  7. Дебърски глас, година 1, брой 16, 19 юли 1909, стр. 1
  8. а б в г д Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив, книга VIII: От фонд No. 601 до фонд No. 800. София, Народна библиотека „Кирил и Методий“, 1995. с. 187.
  9. Централен държавен архив, ф. 166 К, оп. 1, а.е. 614, л. 78 служебна бележка на Васил Шанов
  10. Проданов, Николай. Проблеми на историческата текстология. Върху материал от българската историопис VII-ХХ век, Велико Търново 2006, с. 60-61, 81, 86-87.
  11. Хороводни песни, които се пеят в с. Смърдеш, Костурско. Записал В. Шанов, Македонски преглед, година I, 1925, кн. 5 и 6, с. 167-168
  12. Мустафа Кемал Ататюрк и турско-българските отношения в документи (1913-1938), Анкара 2002, с. 393-397.
  13. Наследниците на видния български интелектуалец Васил Шанов направиха уникално дарение в НИМ. // bgnow.eu, 19 март 2013. Посетен на 12 юни 2016.
  14. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 190
  15. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  16. Бистра Цветкова и Вера Мутафчиева
  17. Радев, Симеон. Ранни спомени. София, Български писател, 1969. с. 192.
     Портал „Македония“         Портал „Македония