Иван Сапунаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Сапунаров
български революционер
Роден
около 1878 г.
Починал
неизв.
Подпис Signature of Ivan Sapunarov.svg

Иван К. Сапунаров е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Сапунаров е роден около 1878 година[2] в голямото българско костурско село Загоричани, тогава в Османската империя, днес Василиада, Гърция. Учи в Русия и в 1897 година завършва Московската семинария, а в 1901 година и Санктпетербургската духовна академия.[3] В 1900 година в Петербург е сред основателите на Тайния македоно-одрински революционен кръжок и става негов председател.

Връща се в българските земи и от 1902 до Междусъюзническата война в 1913 година е учител в Солунската българска гимназия и става член на Солунския окръжен комитет на ВМОРО, като сътрудничи и на Централния комитет. В 1906 година е арестуван по Мацановата афера, но е оправдан в 1907 година.[4]

Делегат е от Неврокоп на Първия общ събор на Българската матица в Солун от 20 до 22 април 1910 година.[5]

В началото на 1903 година е делегат на Солунския конгрес на организацията, взел курс към въстание.

Сапунаров издава няколко учебника по обучение по руски език. Изявява се и като библиограф и заедно с Благой Томев съставя „Библиографический указатель книг, брошюр, журнальных статей о славянских первоучителях св. Кириллья и Мефодия за 1800 - 1900 год.“, който остава в ръкопис, но е от особена важност за историята на библиографията от Освобождението до Втората световна война и е един от малкото съставени библиографии от този период.[6]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Томев, Бл. Д., Ив. К. Сапунаров. Библиографический указатель книг, брошюр, журнальных статей о славянских первоучителях св. Кириллья и Мефодия за 1800 - 1900 год., БИА, Ф. 287, а. е. 28, л. 65 – 136.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 148.
  2. Λόγιοι και επιστήμονες της Τουρκοκρατίας (μέρος 4ο). // Ιστορικά Καστοριάς, 13 април 2014. Посетен на 27 юли 2014.
  3. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
  4. Македоно-одрински преглед, година ІІ, брой 31, София, 18 март 1907, стр. 489.
  5. Караманджуков, Христо. Подготовка на Илинденско-Преображенското въстание в Странджа - Малкотърновски революционен район 1902-1903, том 1. София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, 1996. с. 13.
  6. Ангелова, Анна. Академик Стоян Аргиров и библиотечното дело в България: Юбилейна научна конференция 28 - 29 февруари 2000 г. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2001. с. 52.
     Портал „Македония“         Портал „Македония