Направо към съдържанието

Благой Томев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Благой Томев
български просветен деец
Роден
Починал
1932 г. (59 г.)

Благой Димитров Томев или Томов е български учител, културен и просветен деец и фолклорист.

Роден е на 19 февруари 1872 година в Битоля, тогава в Османската империя. Завършва духовната семинария в Санкт Петербург в 1896 година и непосредствено след това постъпва в Санктпетербургската духовна академия, която завършва в 1890 година.[1][2] Записва и публикува заедно с Кузман Шапкарев песни от Македония.[3] Работи като учител и преподава в Солунската българска мъжка гимназия.[4] Установява се в Свободна България, където живее в Неврокоп (днес Гоце Делчев). Там развива културна дейност и е сред първите самодейци в Читалището в Неврокоп след възстановяването на дейността му.[5]

Томев издава няколко учебника по обучение по руски език. Изявява се и като библиограф и в периода 1910 - 1911 година води рубрика „Книгопис“ в списание „Демократически преглед“. Заедно с Иван Сапунаров съставя „Библиографический указатель книг, брошюр, журнальных статей о славянских первоучителях св. Кириллья и Мефодия за 1800 - 1900 год.“, който остава в ръкопис, но е от особена важност за историята на библиографията от Освобождението до Втората световна война и е една от малкото съставени библиографии от този период.[6]

Участва като делегат от Гевгелийското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7]

Благой Томев умира в 1932 година.[6]

  • Томев, Бл. Д., Ив. К. Сапунаров. Библиографический указатель книг, брошюр, журнальных статей о славянских первоучителях св. Кириллья и Мефодия за 1800 - 1900 год., БИА, Ф. 287, а. е. 28, л. 65 – 136.
  • Томев, Благой. Практическа руска граматила за ученици и самообразование. <Към Руската христоматия от Б. Томев.> София, печатница „П. Глушков“, 1911.
  • Томов, Благой. Борба на обществото с противодържавните идеи. <Комунизъм, анархизъм, пасифизъм и пр.> В. Търново, печатница „Ралевски и Дамянов“, 1932. (кор. заглавие „Да спасим България“)
  1. Bulgarian historical review, vol. 28. Publishing House of the Bulgarian Academy of Sciences, 2000. с. 137.
  2. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 59.
  3. Шапкарев, Кузман. Сборник от български умотворения, том втори. Български писател, 1969. с. 510.
  4. Станишев, Христо. Път от миналото към бъдещето: избрани страници. Орбел, 1995. с. 43.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 68.
  6. а б Ангелова, Анна. Академик Стоян Аргиров и библиотечното дело в България: Юбилейна научна конференция 28 - 29 февруари 2000 г. София, Университетско издателство „Свети Климент Охридски“, 2001. с. 52.
  7. НБКМ-БИА C VIII 38