Солунски конгрес на ВМОРО (1903)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Солунски конгрес на ВМОРО.

Солунски конгрес на ВМОРО
— конгрес —
Място Солун, Османска империя
Датировка 2 – 4 януари 1903 г.
Резултат решение за вдигане на въстание в империята

Солунският или Януарският конгрес на ВМОРО се провежда от 2 до 4 януари 1903 година във физико-математическия кабинет на Солунската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“. Взетото решение за вдигане на въоръжено въстание на конгреса става достояние на консулите на Великите сили най-късно на 8 януари и до началото на Илинденското въстание те следят отблизо действията на Вътрешната организация.[1][2]

Делегати[редактиране | редактиране на кода]

На конгреса присъстват 17 делегати:

Заседания[редактиране | редактиране на кода]

Конгресът на ВМОРО в Солун е свикан по инициатива на Централния комитет, който на 24 декември 1902 година разпраща надлежно окръжно. В него като причина за конгреса се посочва въпросът, който в края на 1902 година се превръща в кардинален – всенародно въстание или не? Съставът на конгреса не е напълно представителен, отсъстват видни фигури от ръководството, а и окръзите не са добре представени. На конгреса отсъстват всички видни дейци на ВМОРО като Даме Груев, Христо Татарчев, Пере Тошев, Христо Матов и Гоце Делчев. Само два окръга обсъждат предварително писмото на ЦК и изпращат редовно упълномощени делегати. Скопски окръг инструктира делегата си Димитър Ганчев да настоява за отлагане поне с една година, а Серският делегат Лазар Димитров е инструктиран да се противопостави на решение за въстание. Писма, противопоставящи се на решение за въстание, изпращат Делчев и Яне Сандански.[3]

За председател на конгреса е избран Иван Гарванов, а за секретар – Димитър Мирчев като от поканените не пристигат само представителите на Тиквешката революционна околия. На заседанието от 4 януари под натиск от страна на Анастас Лозанчев е взето решение да се вдигне въстание. Само Лазар Димитров се противопоставя на идеята, гласува срещу въстанието, но подписва протокола. Не е взето под внимание липсата на достатъчно оръжие и подготвени хора за масово въстание. Конгресът е закрит на 4 януари 1903 г. и делегатите се разотишли. Въпреки това взетото решение от този конгрес става повод за разделение преди, по време и след Илинденско-Преображенското въстание.

Решението за вдигане на въстание бива окончателно, но Гарванов иска да го обсъди и с останалите първи хора на организацията. Затова към средата на януари той и Велко Думев пристигат в София. Христо Силянов, който по това време също е в София, ни дава много имена на участници в съвещанията, на които се обсъжда солунското решение – Гоце Делчев, Гьорче Петров, Пере Тошев, Христо Матов, д-р Христо Татарчев, Михаил Герджиков, Кирил Пърличев, Димитър Стефанов и други. Става ясно, че сред първите хора на организацията няма единомислие по тоя въпрос. Христо Матов защитава твърдо решението за въстание, в този смисъл се изказва и д-р Татарчев. Към тях се присъединява и самият Силянов. Един от най-големите противници на въстанието, Гьорче Петров, произнася четиричасова реч. Изказва се и Герджиков, който настоява на известните негови схващания – терор над турската власт и чуждия капитал, доколкото го имало в Турция. В края на краищата Задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. По-късно Гоце Делчев се среща в Македония със завърналия се от заточение Даме Груев и двамата стигат до извода, че след като организацията е взела решение за въстание и е изпратено по окръзите, връщане назад няма.[4]

Андон Димитров дава следното обяснение за взетото решение за вдигане на въстание:

През 1902 и 1903 година до деня на въстанието – 20 юлий 1903 – преследването на българското население бе неописуемо. На нас адвокатите, полицията бе забранила да пишем заявления на българите до административните власти... Освен сръбските чети в Северозападна Македония Хилми паша в съгласие с гръцките емисари създаде на югозапад гръцките андарти. И така българските чети трябваше да се борят срещу три фронта: турската войска, която в потери ги преследваше, сръбските чети и гръцките андарти. Тежко стана положението на организацията. Ръководителите и в специален за целта конгрес решиха да вдигнат всеобщо въстание.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. THE EVENTS OF 1903 IN MACEDONIA as Presented in European Diplomatic Correspondence, http://www.macedonian-heritage.gr
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 273.
  3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 109 – 110.
  4. Информация за третия конгрес на ВМРО в Солун
  5. „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно Издателство, София, 2003 г., стр. 148.
     Портал „Македония“         Портал „Македония