Димитър Занешев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Занешев.

Димитър Занешев
български революционер

Роден
Починал
24 ноември 1962 г. (86 г.)
Димитър Занешев (революционер) в Общомедия

Димитър Иванов Занешев, наричан Димитруш, е български просветен деец и революционер, ръководител на Воденския комитет на Вътрешната македоно-одринска революционна организация[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Занешев произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви и е син на Иван Занешев. Заедно с братята си дава пари за построяването на българската църква в града. Роден е на 21 януари 1876 година във Воден, тогава в Османската империя.

Димитър Занешев се противопоставя на въоръжената акция на ВМОК в селата Тушим и Сборско от септември 1902 година, заради което е предаден заедно с Радомир Атанасов и други воденски граждани от Пожарлиев на турския каймакамин с разобличително писмо[2]. През април 1903 година е арестуван за кратко във връзка със Солунските атентати[3].

Димитър Занешев е ръководител на ВМОРО във Воденско и като такъв е делегат на Солунския конгрес от 1903 година.[4] Възпитаник е и на Солунската българска мъжка гимназия, макар да не успява да я завърши.[5] Преди Илинденско-Преображенското въстание Димитър Занешев е секретар в четата на Кара Ташо[6], а по време на въстанието заедно с Аргир Манасиев и Петър Юруков, е в главния въстанически щаб на Революционен окръг „Кожух“.[7] През 1905 година е подвойвода на отряд от четата на Лука Иванов във Воденско и води редица сражения с гръцки андарти. Не успява да участва на Втория Солунски окръжен конгрес в Света гора, но изпраща писмо със своето мнение[8]. През октомври 1906 година гръцкия андарт Николаос Рокас предлага примирие на Димитър Занешев[9], което той отхвърля[10].

В периода декември 1906 - януари 1907 година участва в Съвещателното събрание на ВМОРО в София и подписва документа изложение на организацията[11].

Паметна плоча в Несебър.

Димитър Занешев се жени за Елисавета Котева, битолчанка, която е учителка по френски език първо в Битоля, а след това и в Дупница. С нея има три деца - Иван, Александър и Добра. На 18 януари 1913 Димитър Занешев, по времето на Балканската война, казва в завзетия от гръцки войски Воден на български офицери:

Кажете на Фердинанд, че ако Воден остане в гръцки ръце, ние пак ще се бием[12].

След което е арестуван от гръцките власти, а в края на 1913 година е освободен с помощта на „женската полиция“ на ВМОРО. [13] През Първата световна война работи във военното комендантство в град Фере.[14] През 1924 година участва като делегат на Солунския окръжен конгрес на ВМРО[15].

През 1934 или 1936 година напуска окупираната от Гърция Егейска Македония и първоначално се установява в София. Живее в Несебър и е председател на МКББ „Тодор Александров“ до смъртта си.

В края на 1951 година югославското правителство внася меморандум в ООН, в който населението в Пиринска Македония е обявено за „югославско малцинство“, преследвано и тероризирано от властите в София. Видни стари македонски революционери - Георги Попхристов, Андон Кьосето, Димитър Занешев, Лазар Томов, Александра Хаджидимова, съпругата на Васил Чекаларов Олга Чекаларова - се обявяват в специална декларация против югославските претенции.[16]

Умира в София през 1962 година.

В Несебър има улица на името на Димитър Занешев, а през май 2009 е поставена и негова паметна плоча.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
  2. Бурилкова, Ива, Билярски, Цочо, Архивите говорят, Том 25. Из архива на Гоце Делчев. Задграничното представителство на ВМОРО в София до края на 1902 г., София, 2003 г., стр.30
  3. Македоно-одрински куриер, бр. 15, 30 април 1903 г., стр.2
  4. Солунски конгрес, 1903 година - македонска езикова норма
  5. Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г.
  6. Спомени на Георги Попхристов [1]
  7. Въстаническият щаб на "Кожух" - вестник Българска армия
  8. Билярски, Цочо, Бурилкова, Ива. Вътрешната македоно-одринска революционна организация (1893-1919 г.). Документи на централните ръководни органи (устави, правилници, мемоари, декларации, окръжни, протоколи, наредби, резолюции, писма), Том I, Част I, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2007 г., стр.504. „Протокол от Втория конгрес на Солунски революционен окръг“
  9. Τζανέτωφ (Дзанетов) в гръцките източници, производно на Занешев
  10. Συλλογή Φωτογραφιών, Νικόλαου Ρόκα
  11. „Изложение на болшинството делегати на Общия конгрес на Организацията“, 15 януари 1907 година, ВМОРО
  12. Тома Николов, „Спомени от моето минало“, Изд. на Отеч. фронт, София, 1989 г.
  13. Генов, Георги (2006). Беломорска Македония 1908 - 1916. Toronto: Veritas et pneuma publishers Ltd., стр.258
  14. Николов, Борис, „ВМОРО - войводи и ръководители“, София, 2001 г., стр.58
  15. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 27, 87 - 91.
  16. Германов, Стоян, Македонският въпрос 1944 - 1989. Възникване, еволюция, съвременност. София, 2012, стр. 134.
     Портал „Македония“         Портал „Македония