Христо Занешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Занешев
български общественик

Роден
1868 г.
Христо Занешев в Общомедия

Христо Иванов Занешев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Занешев е роден през 1898 година в град Воден, тогава в Османската империя. Произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви и е син на Иван Занешев. Заедно с братята си дава пари за построяването на българската църква в града.

Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес

В 1890 година завършва Солунската българска мъжка гимназия с петия випуск[2][3] след което учителства. Подпомага дейността на Кирил Пърличев във Воден около 1908 година, а по-късно получава и висше образование. През Балканската война Христо Занешев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като началник на секцията „Дребни продукти“[4] в Продоволствения транспорт на МОО[5], участва и в останалите войни за национално обединение, а по-късно активно участва в дейността на Съюза на македонските емигрантски организации в България. През септември 1934 година като представител на македонското братство в Красно село, Софийско подписва протестен протокол срещу Деветнадесетомайския преврат[6].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. Св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г.
  4. Дървингов, Петър.История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 23.
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 263.
  6. Михайлов, Иван. Спомени, Том IV, 1973, стр.755
     Портал „Македония“         Портал „Македония