Михаил Кратовалиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Михаил Кратовалиев
български книжар
Роден

Учил вСолунска българска мъжка гимназия
Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес

Михаил Кратовалиев е български общественик, деец на късното Българско възраждане в Македония.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кратовалиев е роден в Скопие. Прапрадядото на Михаил, Иван Кратовалиев се занимавал с търговия на басми, памук и друга конфекция, както и с внос на газ, сол и други стоки от Солун с камили. Известен бил като Дели Иван.[1]

В 1890 година Михаил Кратовалиев завършва българската гимназия в Солун с петия випуск.[2] Отваря книжарница и работи като книжар в Скопие. Приятел е с Павел Шатев, а книжарницата му е средище на по-будните българи.[3] Събира народни умотворения в Скопско и сътрудничи на Сборника за народни умотворения, наука и книжнина.[4]

Книжарницата е активна при сръбското управление и между двете световни войни.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Улични трговци // Животот во Скопје 1918-1941. Архивиран от оригинала на 2015-02-10. Посетен на 28 януари 2015.
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  3. Шатев, Павел. В Македония под робство. Солунското съзаклятие (1903 г.). Подготовка и изпъленение. София, Библиотека „Български мемоари“, Издателство „Български писател“, 1968. с. 169 - 173.
  4. Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, Книга XI, 1894, дял ІІІ - Народни умотворения, с. 110-111, 178-180.