Димитър Ничев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Димитър Ничев
български общественик
Роден

Образование Солунска българска мъжка гимназия

Димитър (Диме) Ничев е български общественик и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Ничев е роден в град Велес, тогава в Османската империя. Баща му е занаятчия, но успешно издържа и четирите си деца да завършат българските гимназии в Солун. Сестрата на Димитър Сава Ничева (1883-1940) се установява в София през 1900 година и се жени за фелдшера Стоян Узунов. Заради революционна дейност Димитър Ничев е осъден от османската власт на 101 години затвор[1].

През 1909 година, след контрапреврата в Цариград, Ничев взима участие в Комитета за обществена безопасност във Велес, който ръководи гражданските и военни власти в региона. В състава на комитета влизат 6 българи и 6 турци, като сърбоманите са изключени.[2] В 1912 - 1913 година преподава в Солунската българска девическа гимназия.[3]

След началото на Балканската война на 21 октомври 1912 година влиза в местната управа на Велес като околийски началник, заедно с Крум Зографов като полицейски началник и Александър Мартулков[4].

През декември 1912 година Ничев участва в срещата на македонски дейци във Велес, организирана от Димитър Чуповски, на която присъстват Ангел Коробар, Ризо Ризов, Александър Мартулков, Петър Попарсов, Йован Попйорданов, учителят Иван Елезов, Крум Зографов и Методи Попгошев. Те решават да изпратят представители на Лондонската конференция, както и в Париж за да се борят за запазване на целостта на Македония.[5]

Умира след 1918 година.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Биография на Академик Георги Стоянов Узунов, син на Сава Ничева, взето от www.worldnn.com на 27.04.2012 г.
  2. Аврамов, Стефан Н. „Революционни борби в Азоть (Велешко) и Поречието“, Материали за историята на македонското освободително движение, книга X, Македонски научен институтъ, София 1929, с. 174-175.
  3. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 156.
  4. ТЕРОРОТ И ДЕНАЦИОНАЛИЗАЦИЈАТА ВО ЈУГОИСТОЧНА МАКЕДОНИЈА МЕЃУ 1912—1913 Г., взето от belteror.wordpress.com на 27.04.2012 г.
  5. Ристовский, Блаже. Димитрий Чуповский и македонское национальное сознание, ОАО Издательство „Радуга“, Москва, 1999, с. 76.
  6. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 101.
     Портал „Македония“         Портал „Македония