Направо към съдържанието

Занешеви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Занешеви
Страна Османска империя
България
Националностбългари

Занешеви, известни и като Дзанешеви, е български възрожденски род от Воден.[1] Родът се създава от Зане (Захари) в края на XVIII век, като основният им поминък е търговията. Бързо забогателите търговци се включват дейно в борбата за национална независимост на българите в Македония. Основно те събират пари за построяването на българска църква в града. След войните за национално обединение родът се разпръсква, масово напуска Егейска Македония и се изселва в България.

В спомените си Христо Татарчев, гостувал във Воден през 1894 година, пише:

видната, многозаслужила фамилия Занешеви... това семейство мина изцяло в услуга на организацията.[2]

Кирил Пърличев описва Зане, Иван и Христо Занешеви така:

...Занешевци бяха чорбаджии, от тях Иван беше аристократ, ходил в Италия, и реномето му беше не само на богат, но и на умен човек...[3] по-състоятелните и преставителни граждани, каквито бяха Зано Занешев, един човек с внушителна стойка, гъсти мустаци, завити под ушите, като рогове на овен, с важна походка, или брат му – Иван, също тъй едър човек с изразителни черти, прилична външност и сериозна осанка на тежък чорбаджия. С Всичките тия признаци и с модното си облекло, за разлика от местното, Занешевци се ползваха и с опасната репутация на приятели на руския цар, преписвана им от мълвата и дължима на обстоятелството, че Иван, приветлив и общителен, винаги е посрещал в своя дом чужденците, които по един или друг повод са минавали през Воден. През време на църковния въпрос Занешевци са виждали вероятно пак у Иван Занешев и Граф Игнатиева, както ме уверяваше и средният от братя Занешеви – Ичо. Игнатиев одобрявал усилията на българите за самостоятелна българска черква и неговите насърчения са били важен елемент в издръжливостта, която проявили воденчани в тия трудни борби. Споменатият Ичо, т.е. Христо Занешев, единствен от тримата братя истински революционно настроен, не беше подозиран от турците в ролята, която се преписваше – неофициално, разбира се – на другите двама Занешевци, защото той, Ичо, беше вече позападнал, външността му беше скромна и от време на време го виждаха с лопата и мотика в ръка да отива в лъга и на лозе.[4]
Реклама на Георги Гиондев, Вангел Хлебаров, Коста Занешев, и Тръпче Бъчваров, всички от град Воден, емигранти в Спрингфийлд, Охайо, в Българо-американския алманах, 1920 г.
Свидетелство за женитба на Зано Д. Занешев и Кица Евтимова, 23 май 1906 година
Свидетелство за женитба на Зано Д. Занешев и Кица Евтимова, 23 май 1906 (гръб)
  • Зане (1731 – 1817), основател на рода Занешеви
  • Братята Зане и Туше Занешеви, синове на Иван и внуци на Зане, са видни дейци на църковната община във Воден.
    • Синовете на Димитър, син на Зане, Иван Занешев, Христо Занешев и Зане Занешев (1831 – 27 май 1906)[5] продължават да подпомагат развитието на българския културен живот в града. Иван, който подпомага с пари учениците от града, има петима сина:
      • Димитър Занешев (1876 – 1962) се издига до районен началник на ВМОРО във Воденско и участва на Солунския конгрес от 1903 година;
        • Иван Занешев (р. 1907), зъболекар, живее дълги години в Германия, където умира;[6]
        • Александър Занешев, инженер, живял в Бургас;[6]
        • Георги Занешев (1918 – 1945), загинал във Втората световна война в Унгария;[6]
        • Калиопа Занешева (р. 1911), работи в сферата на медицината;[6]
      • Христо Занешев (1868 – ?) е съмишленик и сътрудник на Кирил Пърличев, активен член на ВМОРО, участник във войните за национално обединение;
      • Михаил Занешев (1885/1889 – 1912), дърводелец, македоно-одрински опълченец в четата на Григор Джинджифилов и във 2 рота на 14 воденска дружина[7]
      • Александър Занешев (1886 – 1955) e български офицер, лекар и революционер от ВМРО
      • Георги Занешев (1878 – 1961) e лекар, общественик, деец на ВМОРО,
  • Други: Вангел Занешев, умрял преди 1918 г. и Михаил Занешев, изпратен на заточение.[9] Васил Занешев, деец на ВМОРО,[10] Коста Занешев, предприемач в Охайо, САЩ.
  • Други: Димитър Занешев (р. 1840, починал след 1906) със син Зано (р. 1885), към 1906 г. софийски жители.[11]
 
 
 
 
 
 
Зане
(1731 – 1817)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван
Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше
Занешев
 
Зане
Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Занешев
 
Зане Занешев
 
Иван Занешев
(1843 – 1918)
 
Вангел Занешев
(? – преди 1918)
 
Михаил Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Занешев
(1840 – след 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Занешев
(1869 – ?)
 
Димитър Занешев
(1876 – 1962)
 
Михаил Занешев
(1885/1889 – 1912)
 
Александър Занешев
(1886 – 1955)
 
Георги Занешев
(1878 – 1961)
 
Васил Занешев
(деец на ВМОРО)
 
Коста Занешев
(предприемач в Охайо)
 
Зано Занешев
(1885 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Занешев
(1907 – ?)
 
Александър Занешев
 
Георги Занешев
(1918 – 1945)
 
Калиопа Занешева
(1911 – ?)
 
Надежда Дрангова
 
Кирил Дрангов
(1901 – 1946)
 
Асен Занешев
(? – 1944)
 
 
  1. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски. София, Македония прес, 2003. ISBN 954-8823-48-9. с. 244.
  2. „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр. 56. (Спомени на Христо Татарчев)
  3. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 11.
  4. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 20.
  5. Скърбна вѣсть // в. Вѣсти XVI (58). 6 юний 1906. с. 8.
  6. а б в г Димитър Иванов Занешев // morskivestnik.com. Посетен на 30 март 2024.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 263.
  8. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“
  9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  10. Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 15.
  11. ДАА- Архив София, ф. 1К, оп. 6, а.е. 106, л. 200