Занешеви

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Занешеви, известни и като Дзанешеви, е български възрожденски род от Воден[1]. Родът се създава от Зане (Захари) в края на XVIII век, като основният им поминък е търговията. Бързо забогателите търговци се включват дейно в борбата за национална независимост на българите в Македония. Основно те събират пари за построяването на българска църква в града. След войните за национално обединение родът се разпръсква, масово напуска Егейска Македония и се изселва в България.

В спомените си Христо Татарчев, гостувал във Воден през 1894 година, пише:

видната, многозаслужила фамилия Занешеви... това семейство мина изцяло в услуга на организацията[2].

Кирил Пърличев описва Зане, Иван и Христо Занешеви така:

... по-състоятелните и преставителни граждани, каквито бяха Зано Занешев, един човек с внушителна стойка, гъсти мустаци, завити под ушите, като рогове на овен, с важна походка, или брат му - Иван, също тъй едър човек с изразителни черти, прилична външност и сериозна осанка на тежък чорбаджия. С Всичките тия признаци и с модното си облекло, за разлика от местното, Занешевци се ползваха и с опасната репутация на приятели на руския цар, преписвана им от мълвата и дължима на обстоятелството, че Иван, приветлив и общителен, винаги е посрещал в своя дом чужденците, които по един или друг повод са минавали през Воден. През време на църковния въпрос Занешевци са виждали вероятно пак у Иван Занешев и Граф Игнатиева, както ме уверяваше и средният от братя Занешеви - Ичо. Игнатиев одобрявал усилията на българите за самостоятелна българска черква и неговите насърчения са били важен елемент в издръжливостта, която проявили воденчани в тия трудни борби. Споменатият Ичо, т.е. Христо Занешев, единствен от тримата братя истински революционно настроен, не беше подозиран от турците в ролята, която се преписваше – неофициално, разбира се – на другите двама Занешевци, защото той, Ичо, беше вече позападнал, външността му беше скромна и от време на време го виждаха с лопата и мотика в ръка да отива в лъга и на лозе[3].

Представители[редактиране | редактиране на кода]

  • Зане (1731 – 1817), основател на рода Занешеви
  • Братята Зане и Туше Занешеви, синове на Иван и внуци на Зане, са видни дейци на църковната община във Воден.
  • Синовете на Димитър, син на Зане, Иван Занешев, Христо Занешев и Зане Занешев продължават да подпомагат развитието на българския културен живот в града. Иван, който подпомага с пари учениците от града, има петима сина:

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
  2. „ВМОРО през погледа на нейните основатели“, Военно издателство, София, 2002 г., стр. 56. (Спомени на Христо Татарчев)
  3. Пърличев, Кирил, „36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев“, ИК "Веда-МЖ", 1999 г., стр.20
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 263.
  5. Парцел 51. // София помни. Посетен на 10 април 2016.
  6. „ВМРО-обединена, Лев Главинчев.“
     Портал „Македония“         Портал „Македония