Александър Занешев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Александър Занешев
български офицер и общественик
Роден
Починал
1955 г. (68 г.)

Образование Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща Иван Занешев

Александър Иванов Занешев с псевдоним Рио е български офицер, лекар, общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Занешев е роден на 12 март 1886 година в град Воден, тогава в Османската империя. Произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви и е син на Иван Занешев.[1] Заедно с братята си дава пари за построяването на българската църква в града. В 1906 година завършва с двадесет и първия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[2] а след това медицина в Бейрут и практикува в родния си град.

Завършва офицерска школа в София. Участва във войните за национално обединение като достига чин капитан.[3] За отличия и заслуги през войната е награден с орден „За военна заслуга“.[4]През 1919 г. е уволнен от служба.[5]

През 1924 година участва като делегат от Кавалска околия на Серския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен делегат на предстоящия общ конгрес.[6] През 1925 година се установява в Неврокоп, където работи в структурите на БЧК. Членува в Неврокопската организация на ВМРО.[7] През 1932 година е избран за кмет на Делчево.[8] Назначен е за пунктов началник на ВМРО в Неврокоп. Изразява несъгласие с Иван Михайлов и му е наредено да напусне окръга. През 1936 година Александър Занешев, заедно с други общественици, изпраща писмо до турските власти в защита на Иван Михайлов.[9]

Няколко години работи в София, а след това повторно в Неврокоп. На 1 юни 1948 година е назначен за пръв директор на Неврокопската болница.[10] Умира в София през 1955 година.[11]

По време на военната си кариера служи като лекар в 39 пехотен полк и 60 пехотен полк.[5]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
  2. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
  3. Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г., стр. 29, 31.
  4. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132-133
  5. а б Руменин, стр. 314
  6. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925), Веда МЖ, София, 2005, стр. 17-20, 81-84.
  7. Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Димитър Тюлеков (грешно отбелязан като Ангел Занешев)
  8. ГРАДСКИ ОБЩИНСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
  9. Писмо от български общественици до турския министър-председател Исмет Иньоню с молба за бъде разрешено на Ив. Михайлов да напусне Турция. – Списание България-Македония
  10. История. // МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД, гр. Гоце Делчев. Посетен на 4 октомври 2014.
  11. Дрангова, Райна. Моят род и Солунската гимназия, в: Колектив. Гласовете ви чувам. Личности на гимназията и България, „Фабер“, Регионален исторически музей – Благоевград, 2011, стр. 350-357.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Никола Атанасов кмет на Неврокоп
(май 1932 – декември 1932)
Илия Праматарски
     Портал „Македония“         Портал „Македония