Направо към съдържанието

Александър Занешев

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Александър Занешев
български офицер и общественик
Роден
Починал
1955 г. (68 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия
НаградиЗа военна заслуга
Семейство
РодЗанешеви
БащаИван Занешев

Александър Иванов Занешев с псевдоним Рио е български офицер, лекар, общественик и революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография

[редактиране | редактиране на кода]

Александър Занешев е роден на 12 март 1886 година в град Воден, тогава в Османската империя. Произхожда от видния воденски възрожденски род Занешеви и е син на Иван Занешев.[1] Заедно с братята си дава пари за построяването на българската църква в града. В 1906 година завършва с двадесет и първия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[2] а след това медицина в Бейрут и практикува в родния си град.

Завършва офицерска школа в София. Участва във войните за национално обединение като достига чин капитан.[3] За отличия и заслуги през войната е награден с орден „За военна заслуга“.[4]През 1919 г. е уволнен от служба.[5]

През 1924 година участва като делегат от Кавалска околия на Серския окръжен конгрес на ВМРО и е избран за редовен делегат на предстоящия общ конгрес.[6] През 1925 година се установява в Неврокоп, където работи в структурите на БЧК. Членува в Неврокопската организация на ВМРО.[7] В 1925 година е избран за подпредседател на Неврокопското македонско благотворително братство.[8] През 1932 година е избран за кмет на Делчево.[9] Назначен е за пунктов началник на ВМРО в Неврокоп. Изразява несъгласие с Иван Михайлов и му е наредено да напусне окръга. През 1936 година Александър Занешев, заедно с други общественици, изпраща писмо до турските власти в защита на Иван Михайлов.[10]

Александър Занешев е част от ръководството на Воденското благотворително братство и към 1938 година е негов съветник.[11]

Няколко години работи в София, а след това повторно в Неврокоп. На 1 юни 1948 година е назначен за пръв директор на Неврокопската болница.[12] Умира в София през 1955 година.[13]

По време на военната си кариера служи като лекар в 39-и пехотен полк и 60-и пехотен полк.[5]

Военни звания

[редактиране | редактиране на кода]

Родословие

[редактиране | редактиране на кода]
 
 
 
 
 
 
Зане
(1731 – 1817)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван
Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше
Занешев
 
Зане
Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Занешев
 
Зане Занешев
 
Иван Занешев
(1843 – 1918)
 
Вангел Занешев
(? – преди 1918)
 
Михаил Занешев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Занешев
(1840 – след 1906)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христо Занешев
(1869 – ?)
 
Димитър Занешев
(1876 – 1962)
 
Михаил Занешев
(1885/1889 – 1912)
 
Александър Занешев
(1886 – 1955)
 
Георги Занешев
(1878 – 1961)
 
Васил Занешев
(деец на ВМОРО)
 
Коста Занешев
(предприемач в Охайо)
 
Зано Занешев
(1885 – ?)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Иван Занешев
(1907 – ?)
 
Александър Занешев
 
Георги Занешев
 
Калиопа Занешева
(1911 – ?)
 
Надежда Дрангова
 
Кирил Дрангов
(1901 – 1946)
 
Асен Занешев
(? – 1944)
 
 

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Тзавелла, Христофор. Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски, „Македония Прес“, 2003, стр. 244
  2. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 99.
  3. ↑ Конева, Румяна. „Солунската мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ и подготовката на военни елити“, Военноисторически сборник, брой 8, 2008 г., стр. 29, 31., архив на оригинала от 5 февруари 2009, https://web.archive.org/web/20090205104605/http://vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf, посетен на 11 април 2009 
  4. ↑ ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 132-133
  5. ↑ а б Руменин, стр. 314
  6. ↑ Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 17-20, 81-84.
  7. ↑ Обречено родолюбие. ВМРО в Пиринско 1919 – 1934, Димитър Тюлеков (грешно отбелязан като Ангел Занешев)
  8. ↑ Хроника // „Независима Македония“ III (116). София, СМЕО, 3 юли 1925. с. 3.
  9. ↑ ГРАДСКИ ОБЩИНСКИ НАРОДЕН СЪВЕТ – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ
  10. ↑ Писмо от български общественици до турския министър-председател Исмет Иньоню с молба за бъде разрешено на Ив. Михайлов да напусне Турция. – Списание България-Македония
  11. ↑ ЦДА, ф.264к, оп.5, а.е. 721, л.8
  12. ↑ История // МБАЛ „Иван Скендеров“ ЕООД, гр. Гоце Делчев. Архивиран от оригинала на 2015-06-27. Посетен на 4 октомври 2014.
  13. ↑ Дрангова, Райна. Моят род и Солунската гимназия, в: Колектив. Гласовете ви чувам. Личности на гимназията и България, „Фабер“, Регионален исторически музей – Благоевград, 2011, стр. 350-357.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
Никола Атанасов → кмет на Неврокоп
(май 1932 – декември 1932) 		→ Илия Праматарски
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Александър_Занешев&oldid=12303380“.