Тридесет и девети пехотен солунски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Тридесет и девети солунски полк
Bulgaria war flag.png
Информация
Активна 9 септември 1912 – 1928
8 май 1934 – 1944
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон Пловдив (септември 1912 – 1 декември 1920)
Бургас (1 декември 1920 – 1928)
Разлог (8 май 1934 – 1941)
Куманово
Лесковац

Тридесет и девети солунски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Тридесет и девети пехотен солунски полк е формиран през септември 1912 в Пловдив под името Тридесет и девети пехотен полк, като кадри се вземат от състава на 9 пехотен пловдивски полк и 21 пехотен средногорски полк. [1]

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) полкът е в състава на трета пехотна бригада от Втора пехотна тракийска дивизия. В периода 5 октомври – 20 октомври 1912 година води настъпление в направление Аврамово- Елешница- Якуруда – Неврокоп. Като последователно освобождава Аврамово, Велица, Таш Боаз, Фотен, Лилково, Якоруда, Мехомия (Разлог), Елешница и Неврокоп.

По време на Междусъюзническата война (1913), в периода 17-24 юни 1913 година води боеве със сърбите в района на Серка планина, Верила и Градец и участва в разгрома на Тимошката дивизия при Криволак и Удово. В периода 4 – 17 юли води отбранителни боеве в при село Драгобраще, връх Бояз тепе, връх Занога, връх Кавица и връх Понорица.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първа световна война (1915 – 1918) полкът влиза в състава на 2-ра бригада от 10 пехотна беломорска дивизия и изпълнява задача по охрана на беломорския бряг с линия река Струма – връх Ляски – Долно Дряново – Село Доспат – Село Триград. По късно заема участъка река Места – Саръ Шабан.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери и лекари: 56
Чиновници: 3
Подофицери и войници: 5061
Коне: 535 Коли: 52 Пушки и карабини: 3519
Картечници: 4

През 1916 г. на Македонския фронт полкът води боеве в района на Завоя на река Черна. През следващите две години преминава на разположение на Девета пехотна плевенска дивизия и води боеве при Дойран.[2]

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година съгласно предписание №6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 39 пехотна солунска дружина и се установява на гарнизон в Бургас. През 1928 г. 39 солунска дружина влиза в състава на 24 пехотен черноморски полк. На 8 май 1934 година в Разлог полкът отново се формира и се състои от две дружини, а от 1939 година влиза в състава на 7-а пехотна рилска дивизия.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полкът е на гарнизон в Лесковац и Куманово (1941 – 1943). След Деветосептемврийския преврат към полка се формира гвардейска дружина. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава на 7-а пехотна рилска дивизия и се сражава при Крива Паланка, Стражин, Страцин и Куманово. През ноември 1944 се завръща и е демобилизиран, а през декември е разформирован. Част от чиновете му се привеждат в Народоосвободителна бригада „Яне Сандански“. Когато войните полкът отсъства от мирновременния си състав, на негово място се формира допълваща дружина.[1]

За негов наследник се смята мотострелковият полк, разположен в Гоце Делчев.

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Тридесет и девети пехотен полк (9 септември 1912 – 1914)
  • Тридесет и девета пехотна солунска дружина (1 декември 1920 – 1928)
  • Тридесет и девети пехотен солунски полк (8 май 1934 – 1944)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
Подполковник Тодор Михайлов Първа световна война
Полковник Йосифов към 1916
Подполковник Д. Димов 6 май 1919
Майор Георги Гюлмезов 6 май 1919 – 16 октомври 1919
Майор А. х. Григоров 1919 – 1920
Подполковник Д. Николов 1920 – 1921
Полковник Йовчо Тенев 1921 – 1923
Подполковник Димитър Николов[3] 1923 – 1926
Полковник Г. Христов 1926 – 1928
Подполковник Николай Чакъров 1935 – 1938?
Подполковник Христо Стоянов 1938 – 1940?
Подполковник Иван Попов 1940 – 1941?
Полковник Лазар Ханджиев 1941 – 1944?
Подполковник Евлоги Георгиев от 14 септември 1944
Подполковник Златю Златев
Подполковник Никола Николов 1945 – 1946?
Асен Васев от 1947

Други командири: Георги Ловченски

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 63
  2. а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  3. Фамилното му име е Попминков

Източници[редактиране | редактиране на кода]