Петдесет и седми пехотен драмски полк
| Петдесет и седми пехотен драмски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 17 октомври 1912 – 13 август 1913 11 септември 1915 – октомври 1918 20 юли 1941 – август 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Петдесет и седми пехотен драмски полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Историята на полка започва на 17 октомври 1912 година, когато в с. Восгаш от 32-ра, 35-а, 36-а допълващи дружини и 25-а опълченска дружина се формира Петдесет и седми пехотен полк и влиза в състава на 2-ра бригада от 11-а пехотна сборна дивизия.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът е формиран във връзка с избухването на Балканската война (1912 – 1913), като влиза в състава на 11-а пехотна сборна дивизия и взема участие в щурма на Одринската крепост. Участва и в Междусъюзническата война (1913), след края на която се завръща в Татар Пазарджик и на 13 август 1913 е демобилизиран и разформиран.[2]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът е формиран отново на 11 септември 1915 в Плевен от 3-та дружина на 4-ти пехотен плевенски полк и 3-та дружина на 17-и пехотен доростолски полк, влиза в състава на 3-та бригада от 9-а пехотна плевенска дивизия и взема участие в Първата световна война (1915 – 1918). След края на войната, на 14 октомври 1918 се завръща и се разформира, като кадърът му се връща на 4-ти пехотен плевенски полк и 17-и пехотен доростолски полк.[1][3]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[3]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 48 Чиновници: 3 Подофицери и войници: 4338 |
Коне: 452 | Обикновени коли: 45 Товарни: 199 Специални: 3 |
Пушки и карабини: 3283 Картечници: 4 |
Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]
За участие във Втората световна война (1941 – 1945) полкът е формиран на 20 юли 1941 година в Кавала и получава името Кавалски пехотен полк. Съгласно поверителна министерска заповед № 35 от 1 август 1941 г. в състава му влиза 3-ти конен полк.[2] По-късно същата година на 1 декември от него се формира Драмски пехотен полк в чийто състав влизат 1-ва и 2-ра драмска дружина, разположени в Драма, Кавалска пехотна дружина, разположена в Кавала, Сярска пехотна дружина, разположена в Сяр и Специална рота. Влиза в състава на 16-а пехотна дивизия, като към полка се числят 18-и и 19-и гранични участъци.[1]
На 17 февруари 1942 година полкът е преименуван на Петдесет и седми пехотен драмски полк и се установява на гарнизон в Драма. През 1943 г.и 1944 г. за комунистическа дейност десетки войници от полка са осъдени и изпратени в затвора и в трудови дружини. През февруари 1944 година е преместен на гарнизон в Кавала. На 24 декември 1944 г. е мобилизиран и взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната, като воюва в Дравската и Мурската операции (в боевете при Драваплаконя, Дравачехи и Мур). На 22 юли 1945 година се завръща в Хасково, демобилизира се и на 31 август същата година се разформирова.[1] За участие във военните действия срещу германците са наградени 174 души.[2]
Наименования[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Петдесет и седми пехотен полк (17 октомври 1912 – 14 октомври 1918)
- Кавалски пехотен полк (20 юли 1941 – 1 декември 1941)
- Драмски пехотен полк (1 декември 1941 – 17 февруари 1942)
- Петдесет и седми пехотен драмски полк (17 февруари 1942 – 31 август 1945)
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Влайко Байчев | Балканска война |
| 2. | Подполковник | Димитър Икономов | 15 септември 1915 – 16 юли 1918 |
| 3. | Подполковник | Никола Иванов | от 16 юли 1918 |
| 4. | Полковник | Михаил Михайлов | 1941 – 1944? |
| 5. | Полковник | Йосиф Бекяров | 1944 – 1945 |
| 6. | Подполковник | Стойчо Стойчев |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 80
- ↑ а б в ДВИА, ф. 364, История на фондообразувателя
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
