Осми пехотен приморски полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Осми пехотен приморски
на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк
Eight Sea Regiment Memorial 2.jpg
Паметник на Осми приморски полк (официален вход на казармите му от царско време в центъра на Варна)
Информация
Шеф Княгиня Мария-Луиза (1893 – 1920, 1932 – 1944)
Активна 12 октомври 1884 – 1945
Държава България
Тип Пехотен полк
Гарнизон/щаб Варна
Годишнини 15 ноемврипревземането на Пирот

Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е военна част на Българската армия от Третото българско царство. След Освобождението Варна става един от големите икономически и стратегически центрове на Царство България. В града е дислоциран Осми приморски пехотен полк.

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е образуван под името Осми пеши приморски полк с указ № 41 от 12 октомври 1884 година, като в състава му влизат Раховска №12 пеша дружина, Провадийска №16 пеша дружина и Варненска №20 пеша дружина.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

В Сръбско-българската война от 1885 г. навлизането на Осми полк в сражението при Сливница, заедно с VI пехотен Търновски полк и Пловдивския пехотен полк, прави обрат в хода на военните действия. Българите вече наброяват 40 000 души и успяват да спечелят битката и войната.

Полкът участва и в боевете за Цариброд (11 - 12 ноември 1885 г.), и в Пиротското сражение (14 - 15 ноември).

Курс за офицери и подофицери от Осми пехотен Приморски на нейно царско височество княгиня Мария Луиза полк - Варна за изучаване на новата картечница, 1908 г.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

В Балканската война (1912 – 1913) под командването на полковник Пантелей Киселов Осми приморски полк се сражава в състава на Втора бригада от Четвърта Преславска дивизия. В началото на войната полкът наброява 70 офицери, 4 чиновници и 4716 подофицери и редници.[2]

В Лозенградската настъпателна операция Осми полк взима участие в боевете край Селиолу и разгромява части на турската Втора низамска дивизия[3].

През Междусъюзническата война (1913) полкът е изваден от състава на 4-та пехотна дивизия и изпратен в Македония. В състава на 4-та армия се сражава срещу сръбско-черногорските войски в битката при Калиманци.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В Първата световна война (1915 – 1918) Осми полк се прославя с участието си в Добричката епопея.

На 1 септември 1916 година България обявява война на Румъния. Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк е включен в състава на т.нар. Варненски укрепен пункт, командван от ген. Тодор Кантарджиев. Полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Дружини: 4
Картечни роти: 1
Офицери: 57
Чиновници: 4
Подофицери и войници: 5237
Коне: 441 Обикновени коли: 72
Товарни: 264
Специални: 4
Пушки и карабини: 4514
Картечници: 4

На 4 септември 1916 година, след кратко сражение с румънски войски, полкът навлиза в Добрич, радостно посрещнат от местното население. Румънските войници бягат на север в очакване на подкрепления. Въпреки че освободеният български град се охранява от Осма и Четиридесет и осма роти на Осми Приморски полк, румънците не закъсняват да контраатакуват и на 5 септември голямото сражение за Добрич започва. Българите за първи път се сражават и срещу руски войски. Боевете са тежки и с много жертви, продължават три дни, но завършват с победа за България. В боевете за Добрич на 5, 6 и 7 септември 1916 г. убитите, безследно изчезналите и починали от раните си войници и подофицери от полка са 160 души, а офицерите  – четирима. Сред тях е и командирът на Осми приморски полк  – полковник Панайот Минков. Ранените при Добрич офицери от полка са трима, а подофицерите и войниците – 383 [5]. По-късно полкът влиза в състава на 2-ра бригада от 4-та пехотна преславска дивизия.

Между двете световни войни[редактиране | редактиране на кода]

На 1 декември 1920 година в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 8 пехотна приморска дружина. През 1928 година полкът е отново образуван от частите на 8 пехотна приморска дружина и 16 варненска жандармерийска дружина, но до 1938 година носи явното название дружина. [6]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втората световна война (1941 – 1945) полкът е на Прикриващия фронт (1941), след което през септември 1944 година към него се образува гвардейска дружина „В. Левски“. Взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната в състава на 4-а пехотна преславска дивизия с която участва в боевете при височината „Чука“, кота 712, връх Голак, Подуено и др.[6]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Осми пеши приморски полк (1884 – 1 май 1893)
  • Осми пеши приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1 май 1893 – 1890)
  • Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (1891 – 1920)
  • Осма пехотна приморска дружина (1921 – 1928)
  • Осми пехотен приморски полк (1928 – 19 ноември 1932)
  • Осми пехотен приморски на Н.Ц.В. Княгиня Мария-Луиза полк (19 ноември 1932 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

Звание Име Дати
1. Подполковник Николай Петров 12 октомври 1884 – 15 септември 1885
2. Капитан Иван Сарафов 16 септември 1885 – 4 октомври 1886
3. Капитан Дечко Караджов 11 август 1886 – 9 септември 1886 (временен)
4. Майор Димитър Обрешков 9 септември 1886 – 19 януари 1889 (временен, поема полка на 3 октомври)
5. Майор Стефан Тошев 22 януари 1890 – 1893
6. Подполковник Иван Попов от 1893
7. Подполковник Климент Бояджиев 25 февруари 1900 – 29 януари 1904
8. Подполковник Венко Софрониев 29 януари 1904 – 1 юни 1909
9. Подполковник Стефан Нерезов 1 юни 1909 – 12 септември 1910 (поема командването на 4 юни)
10. Подполковник Венко Софрониев 12 септември 1910 – 10 март 1912
11. Полковник Пантелей Киселов 10 март 1912 – 24 септември 1913
12. Полковник Тодор Габаров
13. Полковник Никола Свещаров до 1915
14. Подполковник Константин Минков 1915 – септември 1916 (умира на 30 септември в София от раните си)
15. Подполковник Николов от септември 1916
16. Полковник Никола Свещаров до 23 октомври 1916 (убит)
17. Подполковник Николов 23 октомври 1916 – 14 ноември 1916
18. Полковник Васил Миланов 14 ноември 1916 – 10 октомври 1918
19. Полковник Добри Коларов 10 октомври 1918 – (малко след) 9 ноември 1918 (временно)
20. Майор Петър Върбанов (малко след) 9 ноември 1918 – 1 март 1919
21. Полковник Стефан Нойков 1 март 1919 – 31 декември 1919
22. Полковник Слави Магеранов 1 януари 1920 – 5 април 1920
23. Полковник Владимир Стоянов 5 април 1920 – 14 октомври 1920
24. Подполковник Никола Сърбенов 14 декември 1920 – 31 декември 1920
25. Майор Трифон Константинов 31 декември 1920 – 18 ноември 1921
26. Майор Георги Попов 10 ноември 1921 – септември 1923 (поема командването на 18 ноември)
27. Подполковник Илия Стоянов от 1923
28. Подполковник Никола Марков от 1927
29. Полковник Никола Стайчев 1928 – 1932?
30. Полковник Георги Марков 1932 – 1933
31. Полковник Георги Попов 1 юни 1933 – 5 юни 1934
32. Полковник Сава Бакърджиев 1934 (и.д.)
33. Подполковник Борис Иванов 1934 (и.д.)
34. Полковник Петър Димков 1934 – 1935
35. Полковник Борис Митев 1935 – 1935
36. Полковник Асен Даскалов 1936 – 1937
37. Полковник Георги Младенов 1938 – 1939
38. Подполковник Михаил Беджев 1 февруари 1940 – 30 ноември 1943
39. Полковник Илия Иванов 30 ноември 1943 – 12 април 1945
40. Подполковник Янко Попов от 1947 (вр.)

Други командири: Стоян Гащаров, Александър Пенев, Танко Витанов

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Днес с името „Осми приморски полк“ е кръстен един от най-големите булеварди на Варна
  • В чест на Осми приморски полк са наречени селата Приморци (област Добрич) и Варненци (област Силистра)
  • Известният деец на ВМОРО Никола (Колю) Лефтеров е служил като войник и унтер офицер в 8-и Приморски полк от 1895 до 1899 г.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 101-102.
  2. Войната между България и Турция, т. I, София 1937, с. 546-547
  3. Косев, Кирил. Подвигът 1912 – 1913, София 1986 (второ издание), с. 57-58
  4. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  5. Симеонов, Радослав, Величка Михайлова и Донка Василева. Добричката епопея. Историко-библиографски справочник, Добрич 2006, с. 31, 181
  6. а б Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 28-29

Източници[редактиране | редактиране на кода]