Шестнадесети артилерийски полк
| Шестнадесети артилерийски полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 1915 – 1919 1943 – 1945 |
| Държава | България |
| Тип | Артилерийски полк |
| Гарнизон | Гюмюрджина |
Шестнадесети артилерийски полк е български артилерийски полк, взел участие в Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).
История
[редактиране | редактиране на кода]Полкът е формиран на 11 септември 1915 г. в Сливен от състава на 6-и артилерийски полк и мобилизирани чинове. Състои се от щаб, 3-то и 4-то артилерийско отделение и нестроеви взвод. Взема участие в Първата световна война. На 22 юли 1919 е разформирован, като състава му се предава обратно към 6-и артилерийски полк.[1]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 26 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1268 | Коне: 1029 | Обикновени: 121 Товарни: 15 Специални: 2 | Оръдия: 24 (полски с. с.) Пушки и карабини: 48 |
По време на Втората световна война (1941 – 1945) съгласно служебно писмо №IV-С-104 от 22 февруари 1943 г. от Щаба на войската е формиран на 20 март същата година. Полкът е съставен от 1-ва сярска, 2-ра драмска, 3-та кавалска, 4-та ксантийска, 5-а гюмюрджинска и 6-а дедеагачка батарея. Получава наименованието Шестнадесети дивизионен артилерийски полк и се установява на гарнизон в Гюмюрджина, а на 23 ноември 1943 г. се премества на гарнизон в Сяр. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната в състава на 16-а пехотна дивизия. На 31 юли 1945 г. в Момчилград е разформирован.[1]
Наименования
[редактиране | редактиране на кода]
През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:
- Шестнадесети артилерийски полк (11 септември 1915 – 22 юли 1919)
- Шестнадесети дивизионен артилерийски полк (20 март 1943 – 31 юли 1945)
Командири
[редактиране | редактиране на кода]Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | Звание | Име | Дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Подполковник | Васил Бараков | Първа световна война |
| 2. | Подполковник | Атанас Сарайдаров | Първа световна война |
| Подполковник | Георги Попов | Първа световна война | |
| Подполковник | Димитър Хаджистефанов | 31 март 1943 – 13 септември 1944 | |
| Подполковник | Иван Цонев | 30 декември 1944 – 1945 |
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- 1 2 Тодоров, Александрова, стр. 212 – 213
- ↑ Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- Ташев, Ташо. Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник. „Военно издателство“ ЕООД. ISBN 978-954-509-407-1.
