Четиридесет и трети пехотен полк
| Четиридесет и трети пехотен полк | |
 | |
| Информация | |
|---|---|
| Активна | 23 септември 1912 – 26 септември 1913 10 септември 1915 – октомври 1918 |
| Държава | България |
| Тип | Пехотен полк |
Четиридесет и трети пехотен полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Формиране[редактиране | редактиране на кода]
Четиридесет и втори пехотен полк е формиран на 23 септември 1912 година в Шумен от състава на 7-и пехотен преславски и 19-и пехотен шуменски полк и е подчинен на 4-a пехотна преславска дивизия.[1]
Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]
Полкът взема участие в Балканската война (1912 – 1913) под командването на полковник Стоян Стоянов, влиза в състава на 3-та бригада от 4-та пехотна преславска дивизия (3-та армия)[2] и води военни действия в Чаталджанската и Одринската операция. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913), през август се връща в Българя и на 26 септември 1913 е разформиран, като действащите чинове се превеждат в 19-и пехотен шуменски полк.[1][3]
Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]
На 10 септември 1915 година полкът е отново формиран за участие в Първата световна война (1915 – 1918), този път от състава на 9-и пехотен пловдивски полк, част е от 2-ра бригада на 2-ра пехотна тракийска дивизия.[3]
При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[4]
| Числен състав | Добитък | Обоз | Въоръжение |
|---|---|---|---|
| Офицери: 46 Подофицери и войници: 3513 |
Коне: 370 | Обикновени: 45 Товарни: 109 Специални: 3 |
Пушки и карабини: 3400 Картечници: 4 |
Полкови свещеници - отец д-р Дамян Гюлов от есента на 1915 г. до март 1917 г. След него отец Кирил Тотков до октомври 1918 г.[5]
След края на войната, през октомври 1918 се връща в Пловдив и е демобилизиран и разформиран, като действащите чинове се превеждат в 21-ви пехотен средногорски полк.[1][4][3]
Командири[редактиране | редактиране на кода]
Званията са към датата на заемане на длъжността.
| № | звание | име | дати |
|---|---|---|---|
| 1. | Полковник | Стоян Стоянов | Балканска война |
| 2. | Подполковник | Христо Брайков | Първа световна война (към 1 октомври 1915) |
| 3. | Подполковник | Петко Момчилов | Първа световна война |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 67
- ↑ Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 646
- ↑ а б в ДВИА, ф. 355, История на фондообразувателя
- ↑ а б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
- ↑ Домусчиева, Венета. Отец д-р Дамян Гюлов (1886 – 1962): От Грегорианския университет до следствието на Държавна сигурност // Християнство и култура бр. 9 (96). 2014. с. 31 – 49. Архивиран от оригинала на 2019-12-30.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
- Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
- Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
