Лейбгвардейски конен полк

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Лейбгвардейски конен полк
Bulgarian Life Guard Cavalry Squadron Officers, 1903, The Vinkhuijzen collection.jpg
Офицери от Лейбгвардейски конен полк през 1903 г.
Информация
Шеф Княз Александър I (1879 – 1886)
Цар Фердинанд I (1886 – 1918)
Цар Борис III (1918 – 1944)
Активна 12 юли 1878 – 8 септември 1944
Държава България
Тип Конен полк
Гарнизон/щаб София
Мото Гвардията умира, но не се предава!
Годишнини 13 март
Командири
Изтъкнати
командири
Ген. Иван Колев
Ген. Генко Мархолев
Ген. Никола Станимиров

Лейбгвардейски конен полк (Лейбгвардейски на Н.В. конен полк) е български кавалерийски полк взел участие в Сръбско-българската война (1885), Балканската война (1912 – 1913), Междусъюзническата война (1913), Първата световна война (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране[редактиране | редактиране на кода]

Лейбгвардейският конен полк е формиран със заповед №5 от 12 юли 1878 г. под името Първа софийска конна сотня със задача да изпълнява караулната служба в двореца и да конвоира царя. С указ № 28 от 30 август 1879 г. сотнята става Собствен конвой на Александър I (също Конвой на Негово височество) и се използва за лична охрана на княза и за специални церемонии. Личният състав на конвоя през 1879 г. наброява 150 души.

Личния си щандарт конвоят получава на 30 август 1881 г. от княз Александър I Батенберг, а на 15 октомври 1888 г. - от княз Фердинанд I. През 1891 г. конвоят бива преименуван на Лейбгвардейски конен ескадрон, а на 29 декември 1903 г. с указ № 81 е реорганизиран в Лейбгвардейски конен полк.

Към 1 октомври 1915 г. в състава му влизат 22-ма офицери, 1 чиновник, 683 подофицери и войници, 669 коня, 41 коли и 508 пушки.

Лейбгвардейският конен полк получава новия образец на щандарта си от цар Борис III на 6 май 1937 г., а през 1942 г. полкът е реорганизиран в Гвардейски конен дивизион с личен състав от 589 гвардейци.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

Лейбгвардейският конен полк влиза в превзетия Одрин

През Балканската война (1912 – 1913) полкът има три ескадрона и влиза в състава на 8 пехотна тунджанска дивизия, първоначално се командва от майор Владимир Даскалов, а от 15 ноември 1912 командването поема полковник Генко Мархолев. От 15 до 26 октомври полкът охранява и разузнава района на дивизията при настъплението на частите по долините на реките Арда и Марица до Одрин. Взема участие в Одринската операция, като на 28 октомври 1912 участва в боя при Каракасъм, а от 11 до 13 март 1913 година участва в атаките на предните позиции на източния сектор от Одринската крепост и в пленяването на Шукри паша.[1]

През Междусъюзническата война (1913) Лейбгвардейският конен полк участва в боевете при Букова Глава на 23 и 24 юни.[1]

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Първата световна война Лейбгвардейският конен полк е към Първа българска армия на ген. Климент Бояджиев и заедно с Първи конен полк формират Първа конна бригада. Взема участие в конната атака на Букова глава, отбраната на Клисурския пост, съвместните боеве с пехотата около Враня, авангардните бойни действия при върховете Копиляк и Елата, разузнаването с бой около Прищина и хребетите на Велика планина и Жеговица, отбраната на Смелушките височини.

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:[2]

Числен състав Добитък Обоз Въоръжение
Офицери: 22
Чиновници: 1
Подофицери и войници: 683
Коне: 683 Обикновени коли: 41
Товарни: 10
Пушки и карабини: 508
Саби: 692

През септември 1916 г. полкът се предислоцира в Добруджа, където извършва разузнавателни и авангардни бойни действия при Куртбунар, води боеве при Кочмар (където дава 15 жертви) и за охрана на фланга на армията при гр. Добрич, действа при отбраната на Мустафа Ачи, води боеве за овладяването на Хърсово (пленени са около 200 руски и румънски войници, обози с оръжие и боеприпаси), преследва противника по поречието на р. Дунав и води бой при Мачин.

От края на август 1918 г. конницата, в това число и гвардейците, осъществяват отбраната на беломорския бряг от Кара Орман до мостовете на Порто Лагос, за да не се допусне противников десант.

На 26 септември бойните действия на полка по фронтовете приключват и полкът се завръща в София в подчинение на началника на софийската крепост. Полкът защитава София от разбунтувалите се войници, взели участие във Владайското въстание. В Първата световна война гвардейците дават 53 жертви.

На 6 май 1937 г. полкът получава новото си бойно знаме, заедно с останалите части на софийския гарнизон. Знамето е прието от командира полк. Михаил Минчев. Същата година полкът е преименуван в Гвардейски конен полк. След подписването на Крайовската спогодба на 7 септември 1940 г. се пристъпва към заемане на територията на Южна Добруджа, където първи стъпват гвардейците.

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

След присъединяването на България към Тристранния пакт (март 1941 г.) и капитулацията на Югославия Пета българска армия, към която е полкът, навлиза във Вардарска Македония. От 11 май 1941 година до 20 февруари 1942 полкът остава на гарнизон в Скопие, след което се връща в София и малко по-късно е реорганизиран в Гвардейски на Н.В. конен дивизион.

След включването на страната ни в антихитлеристката коалиция, в началото на ноември 1944 г. дивизионът се предава към Единадесета пехотна македонска дивизия за участие в заключителния етап на Втората световна война. Взема участие в първата фаза на така наречената Отечествена война. Изнесен е в района на Гюешево, а от там се предвижва в направление Куманово – Страцин – Скопие, като извършва разузнаване по линията Скопие – Кочани. На 14 ноември 1944 година от кадрите на дивизиона е формиран Сборен отряд, чиято основна цел е да настъпи към Кочанишки проход. На 16 ноември навлиза в Кочани.[3] В резултат на неговите действия е освободена територията между Куманово, Бояново, Гниляне, Прищина, Урошевац, Качаник и Скопие. На 29 ноември се завръща в София, а на 8 септември е демобилизиран. През войната гвардейския конен дивизион дава само 5 убити.[3]

Наименования[редактиране | редактиране на кода]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

  • Първа софийска конна сотня (1878 – 1880)
  • Конвой на негово височество (1880 – 1891)
  • Лейбгвардейски ескадрон (1892 – 29 декември 1903)
  • Лейбгвардейски конен полк (29 декември 1903 – 1937)
  • Гвардейски конен полк (1937 – 1942)
  • Гвардейски на Н.В. конен дивизион (1942 – 1945)

Командири[редактиране | редактиране на кода]

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание име дати
1. Ротмистър Александър Мосолов 30 август 1879 – 3 ноември 1883
2. Подполковник Димитрий Ризенкампф 3 ноември 1883 – 25 декември 1883
3. Ротмистър Юрий фон Кубе 1 януари 1884 – 1 август 1884
4. Полковник Барон Алфред Корвин 1 август 1884 – 11 август 1885
5. Ротмистър Тодор Кабакчиев 11 август 1885 – 7 февруари 1886
6. Ротмистър Владимир Цанков 7 февруари 1886 – 7 декември 1886
7. Ротмистър Петър Марков 7 декември 1886 – 6 юни 1908
8. Полковник Иван Колев 6 октомври 1908 – 26 септември 1912
9. Майор Владимир Даскалов октомври 1912 – ноември 1912
10. Полковник Генко Мархолев 15 ноември 1912 – 16 август 1913
11. Полковник Иван Колев 16 август 1913 – 23 септември 1913
12. Полковник Паун Бананов 23 септември 1913 – 4 декември 1916
13. Полковник Александър Кисьов 4 декември 1916 – 1918
14. Подполковник Любомир Босилков 12 септември 1918 – 1920
15. Подполковник Александър Марков 1920 – 1921
16. Полковник Никола Станимиров 1921 – 1923
17. Подполковник Константин Златанов 1923 – 1928
18. Полковник Никола Халачев 1928 – 1930
19. Полковник Малчо Малчев 1930 – 1934
20. Полковник Костантин Марков 1934 – 1935
21. Подполковник Матей Златоустов 1935 – 1936
22. Подполковник Михаил Минчов 1936 – 1938 (и.д.)
23. Полковник Тодор Антонов 1938 – 1941
24. Подполковник Никола М. Николов 1945 – 1946
25. Полковник Цено Ценов 1946 – 1947

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Стойчев, И., стр. 561
  2. Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война 1915 – 1918 – Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство Св. Георги Победоносец, 1995.
  3. а б Ташев, стр. 246

Източници[редактиране | редактиране на кода]