Константин Златанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Константин Златанов
Звание Генерал-лейтенант
Години на служба 1906 – 1938
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Кавалерия
Военно формирование 9 конен полк
1-ви конен полк
Командвания 2-ри конен полк
5 конен полк
Лейбгв. конен полк
2-ра конна бригада
1-ва конна бригада
Кавалерия
1-ва армия

Роден

Константин Иванов Златанов е български военен деец, генерал-лейтенант от кавалерията, командвал 1-ва и 2-ра конна бригада (1928 – 1934), инспектор на конницата (1934 – 1935) и началник на 1-ва Военно-инспекционна област (1935 – 1938).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Златанов е роден на 3 юни 1886 г. в София, в семейството на капитан Иван Златанов (по-късно генерал-майор) и съпругата му Олга, дъщеря на видния български търговец и общественик Никола Тъпчилещов. На 19 септември 1906 завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. На 22 септември 1909 е произведен в чин поручик, а през 1912 г. като поручик от 9 конен полк е командирован за обучение в Кавалерийската школа в Пинерло, Италия. Завръща се предсрочно поради мобилизацията.[1]

През декември 1920 г. подполковник Златанов е назначен за командир на 2-ри конен полк, на която длъжност е до октомври 1921 г., а от 1922 г. командва 5 конен полк. В периода 1923 – 1928 командва Лейбгвардейски конен полк. През 1928 г. е произведен в чин полковник и същата година поема командването на 2-ра конна бригада (1928 – 1933), след което и 1-ва конна бригада (1933 – 1934). През 1934 година полковник Златанов е назначен на най-висшата кавалерийска длъжност – началник на Кавалерийската инспекция (1934 – 1935). През 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.

На 23 април 1935 г. генерал-майор Златанов е назначен за началник на столичния гарнизон и на 1-ва военна област[2], през 1938 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а по-късно същата година излиза в запас.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 102
  2. Недев, Недю. Цар Борис III – Биография. Издателска къща „Петър Берон“, 2004.

Източници[редактиране | редактиране на кода]