Константин Златанов
| Константин Златанов | |
| български генерал | |
| Звание | Генерал-лейтенант |
|---|---|
| Години на служба | 1906 – 1938 |
| Служи на |  България |
| Род войски | Кавалерия |
| Военно формирование | 9-и конен полк 1-ви конен полк |
| Командвания | 2-ри конен полк 5-и конен полк Лейбгв. конен полк 2-ра конна бригада 1-ва конна бригада Кавалерия 1-ва армия |
| Битки/войни | Балканска война Междусъюзническа война Първа световна война |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Родства | Иван Златанов (баща) |
Константин Иванов Златанов е български военен деец, генерал-лейтенант от кавалерията, командвал 1-ва и 2-ра конна бригада (1928 – 1934), инспектор на конницата (1934 – 1935) и началник на 1-ва Военно-инспекционна област (1935 – 1938).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Константин Златанов е роден на 3 юни 1886 г. в София, в семейството на капитан Иван Златанов (по-късно генерал-майор) и съпругата му Олга, дъщеря на видния български търговец и общественик Никола Тъпчилещов. На 19 септември 1906 завършва Военно на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик. На 22 септември 1909 е произведен в чин поручик, а през 1912 г. като поручик от 9-и конен полк е командирован за обучение в Кавалерийската школа в Пинерло, Италия. Завръща се предсрочно поради мобилизацията.[1]
През декември 1920 г. подполковник Златанов е назначен за командир на 2-ри конен полк, на която длъжност е до октомври 1921 г., а от 1922 г. командва 5-и конен полк. В периода 1923 – 1928 командва Лейбгвардейски конен полк. През 1928 г. е произведен в чин полковник и същата година поема командването на 2-ра конна бригада (1928 – 1933), след което и 1-ва конна бригада (1933 – 1934). През 1934 година полковник Златанов е назначен на най-висшата кавалерийска длъжност – началник на Кавалерийската инспекция (1934 – 1935). През 1935 г. е произведен в чин генерал-майор.
На 23 април 1935 г. генерал-майор Златанов е назначен за началник на столичния гарнизон и на 1-ва военна област[2], през 1938 г. е произведен в чин генерал-лейтенант, а по-късно същата година излиза в запас.
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (19 септември 1906)
- Поручик (22 септември 1909)
- Капитан (5 август 1913)
- Майор (14 октомври 1917)
- Подполковник (28 август 1920)
- Полковник (1928)
- Генерал-майор (1935)
- Генерал-лейтенант (1938)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Танчев, И., „Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912)“, София, 2008, ИК „Гутенберг“, стр. 102
- ↑ Недев, Недю. Цар Борис III – Биография. Издателска къща „Петър Берон“, 2004.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 321.
