Христо Стойков (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Стойков.

Христо Стойков
български генерал
ОбразованиеНационален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт
1983 г. (85 г.)
Друга дейностНароден представител в:
V НС   VII НС   [1]

Христо Христов Стойков е български офицер, генерал-лейтенант.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 13 март 1897 година в разградското село Ташчи (днес Каменар). Още като офицерски кандидат участва в Първата световна война. През 1918 година завършва Военното училище в София, след което служи на фронта като телеграфист. Между 1920 и 1927 г. служи последователно в Шумен и Пловдив. През 1927 – 1930 година завършва Военната академия.[2]

От 1933 година е командир на рота във втори инженерен полк, а на следващата година и командир на рота в първи инженерен полк. Активен участник във Военния съюз, Стойков е уволнен от армията на 15 ноември 1935 година, след опита за преврат.[2] След 1936 година ръководи работата на новосъздаденото и близко до бившия кръг „Звено“ списание Бразда.[3] През следващите години е интерниран 5 – 6 пъти. През декември 1941 г. сътрудничи на съветското разузнаване, като връзката е чрез член на съветската легация под псевдоним инж. Давид.[4]

От 1943 до 1944 г. е член на Националния комитет на ОФ. След интернирането в провинцията на Кимон Георгиев и Дамян Велчев през януари 1944 година Стойков става основната им връзка със столицата.[5] В началото на юни е издадена заповед за интернирането му в Мелник, но тя е отменена непосредствено след това при смяната на кабинета.[5] Участва активно в преврата на 9 септември 1944 г. В периода 10 септември 1944 – 1948 година е началник на Военното училище[6]. През 1949 година излиза в запас. Става член на БКП през 1950 г. През 1951 г. му е открита активна разработка от Държавна сигурност под псевдоним „Смок“ по линия на бившите офицери.[7] По това време се занимава с журналистика и работи в дома на журналиста. През 1957 г. разработката е прекратена поради липса на доказателства за антикомунистическа дейност. Бил е член на Изпълнителния комитет на НС на ОФ и народен представител. През 70-те години е възпитател в Полувисшия железопътен институт.[8] Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Цитирани източници
Иван Сапунджиев началник на Военното училище (10 септември 1944 – 1948) -