Христо Стойков (офицер)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Христо Стойков.
| Христо Стойков | |
|---|---|
| български генерал | |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане |
село Каменар, Княжество България |
| Дата и място на смърт | 1983 г.
|
| Друга дейност | Народен представител в: V НС VII НС [1] |
Христо Христов Стойков е български офицер, генерал-лейтенант.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 13 март 1897 година в разградското село Ташчи (днес Каменар). Още като офицерски кандидат участва в Първата световна война. През 1918 година завършва Военното училище в София, след което служи на фронта като телеграфист. Между 1920 и 1927 г. служи последователно в Шумен и Пловдив. През 1927 – 1930 година завършва Военната академия.[2]
От 1933 година е командир на рота във втори инженерен полк, а на следващата година и командир на рота в първи инженерен полк. Активен участник във Военния съюз, Стойков е уволнен от армията на 15 ноември 1935 година, след опита за преврат.[2] След 1936 година ръководи работата на новосъздаденото и близко до бившия кръг „Звено“ списание Бразда.[3] През следващите години е интерниран 5 – 6 пъти. През декември 1941 г. сътрудничи на съветското разузнаване, като връзката е чрез член на съветската легация под псевдоним инж. Давид.[4]
От 1943 до 1944 г. е член на Националния комитет на ОФ. След интернирането в провинцията на Кимон Георгиев и Дамян Велчев през януари 1944 година Стойков става основната им връзка със столицата.[5] В началото на юни е издадена заповед за интернирането му в Мелник, но тя е отменена непосредствено след това при смяната на кабинета.[5] Участва активно в преврата на 9 септември 1944 г. В периода 10 септември 1944 – 1948 година е началник на Военното училище[6]. През 1949 година излиза в запас. Става член на БКП през 1950 г. През 1951 г. му е открита активна разработка от Държавна сигурност под псевдоним „Смок“ по линия на бившите офицери.[7] По това време се занимава с журналистика и работи в дома на журналиста. През 1957 г. разработката е прекратена поради липса на доказателства за антикомунистическа дейност. Бил е член на Изпълнителния комитет на НС на ОФ и народен представител. През 70-те години е възпитател в Полувисшия железопътен институт.[8] Награждаван е с два ордена „Георги Димитров“.
Военни звания[редактиране | редактиране на кода]
- Подпоручик (1919)
- Поручик (30 януари 1923)
- Капитан (15 юни 1928)
- Майор (16 май 1935)
- Генерал-майор (1944)
- Генерал-лейтенант (6 май 1945)
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 427
- ↑ а б Недев 2007, с. 486.
- ↑ Недев 2007, с. 411 – 413.
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1379
- ↑ а б Недев 2007, с. 560.
- ↑ Кратка биография на сайта Бойна слава[неработеща препратка]
- ↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.1384
- ↑ Йосифов, А., Тодоров, Т. и Станоева, И. Паметта на времето, 2021, с.20
- Цитирани източници
- Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.
| Иван Сапунджиев | → | началник на Военното училище (10 септември 1944 – 1948) | → | - |
