Панайот Сантурджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Панайот Сантурджиев
Информация
Звание генерал-майор
Служба 1887 – 1919
Служил на Национално знаме на България България
Род войски Знаме на Българската армия Българска армия
Командвания 13-ти пехотен полк (1914 – 1915)
1-ва бригада от 7-ма дивизия (I СВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал
Друга работа Председател е на доброволческата организация „Сливница“

Панайот Христов Сантурджиев е български офицер (генерал-майор), командир на 1-ва бригада от 7-ма пехотна рилска дивизия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Панайот Сантурджиев е роден на 28 май 1868 г. в Горна Оряховица. През 1883 г. постъпва във Военното училище и завършва 27 април 1887 г., произведен в е чин подпоручик и зачислен в 1-ви конен полк.[1]

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Сръбско-българската война (1885) участва като доброволец в 1-ви пехотен софийски полк, с който се сражава в Боевете за Пирот (14-15 ноември).

След войната, през 1886 г. взема участие в детронацията на княз Александър I Батенберг. По-късно, през 1904 г. става командир на дружина в 16-ти пехотен ловчански полк.

Балкански войни (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на 1-ва дружина от 38-и пехотен одрински полк, а след това в периода 1914 – 1915 г. командва 13 пехотен рилски полк.

Първа световна война (1915 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

През Първата световна война (1915 - 1918) е командир на 1-ва бригада от 7-ма пехотна рилска дивизия.

През 1919 г. е произведен в чин генерал-майор и уволнен от армията. През 1952 г. е обявен за почетен гражданин на София. Председател е на доброволческата организация „Сливница“.

Генерал-майор Панайот Сантурджиев умира на 15 август 1962 г. в София.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, И., Осми випуск на Софийското военно училище, София, 1937, Печатница на Военно-издателския фонд

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Марков, Иван. Осми випуск на Софийското военно училище. София, Печатница на Военно-издателския фонд, 1937.
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.