Ничо Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ничо Георгиев
български генерал
Битки/войни Първа световна война
Втора световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Ничо Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ничо Георгиев е роден на 15 септември 1895 г. във врачанското село Роман. Завършва Военното на Негово Величество училище през 1916 година и на 30 май е произведен в чин подпоручик. Служи в 3-ти артилерийски полк. На 30 май 1918 г. е произведен в чин поручик, а на 30 януари 1923 г. в чин капитан. От същата година е назначен на служба в 6-о артилерийско отделение, а от 1924 г. е на служба в 8-о артилериско отделение. През 1928 г. преминава на служба във Военното училище, през 1930 г. е назначен за помощник-началник на секция при щаба на армията, а на следващата година става началник на секция, като същата 1931 г. завършва Военната академия. През 1932 г. е назначен за военен аташе в Анкара и Атина и през 1933 г. е произведен в чин майор.[1]

През 1935 г. майор Ничо Георгиев е назначен за адютант на щаба на втора военно инспекционна област[2], на 6 май 1936 г. е произведен в чин подполковник и същата година става началник на вътрешноразузнавателна секция в Щаба на армията. Две години по-късно, през 1938 г. е назначен за временно изпълняващ длъжността началник на разузнавателното отделение към Щаба на армията и на 6 май 1940 г. е произведен в чин полковник.[1]

Втора световна война (1941 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

През Втора световна война (1941 – 1945) полковник Ничо Георгиев първоначално е началник-щаб на 5-а армия (1941), след което от 1942 г. поема командването на 10-a пехотна беломорска дивизия и през 1944 година е назначен за началник на Превозно-снабдителния отдел на Щаба на войската, като на 6 май 1944 г. е произведен в чин генерал-майор[3][1]. Уволнен е на 13 септември 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 21 април 1945 г. [4]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Ничо Георигев е женен и има 1 дете. Синът му Николай Георгиев е работил в Олимпийския музей в Лозана[5].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Руменин, с. 188
  2. THE ROAD TO THE WAR OF THE BALKAN PENINSULA (1939 – 1941 гг.)
  3. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 40
  4. Спомени от войната на Владимир Матев (61в.) и по Ташев, Т. Българската войска – 1941 – 1945. С., 2008, с. 40
  5. В Българи в МОК

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 188.