Ничо Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ничо Георгиев
български генерал
Роден: 15 септември 1895 г.
Починал: 21 април 1945 г. (49 г.)

Ничо Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 15 септември 1895 г. във врачанското село Роман, днес град Роман. Завършва Военното училище през 1916 година, а Военната академия през 1931 г. От 1930 г. е помощник-началник на секция при щаба на армията, а на следващата година става началник на секция. Бил е военен аташе в Анкара и Атина през 1932 година. През 1935 г. е назначен за адютант на щаба на втора военно инспекционна област[1]. От 1941 г. е началник-щаб на пета българска армия. През 1942 г. е назначен за командир на десета пехотна беломорска дивизия. През 1944 година е назначен за началник на Превозно-снабдителния отдел на Щаба на войската[2]. Уволнен е на 13 септември 1944 г. Осъден е на смърт от Народния съд и разстрелян на 21 април 1945 г. [3] Синът му Николай Георгиев е работил в Олимпийския музей в Лозана[4].

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. THE ROAD TO THE WAR OF THE BALKAN PENINSULA (1939-1941 гг.)
  2. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, с. 40
  3. Спомени от войната на Владимир Матев (61в.) и по Ташев, Т. Българската войска – 1941-1945. С., 2008, с. 40
  4. Българи в МОК