Константин Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Константин Георгиев.

Константин Георгиев
български военен деец
Роден: 25 август 1873 г.
Починал: 14 април 1925 г. (51 г.)
Народен представител в:
XXI ОНС   

Константин Георгиев Георгиев е български офицер, генерал-майор. Военен деец и политик от Демократическия сговор.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Константин Георгиев е роден на 25 август 1873 в град Брезник (според други сведения, в село Табан, Драгоманско). На 18 юни 1891 постъпва на военна служба. Завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище в София през 1895 година и военна академия в Русия. Започва кариерата си на военен в 1895 година като артилерийски подпоручик в планинската артилерия. По-късно е произведен в чиновете поручик (1895), служи във 2-ри артилерийски полк. През 1904 г. е произведен в чин капитан и служи като адютант във 2–ра инспекционна област. На 4 септември 1910 е произведен в чин майор, а от следващата година е помощник-началник на секция в Щаба на армията.

По време на Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913) служи като началник на оперативната секция в Щаба на действащата армия, след войните на 14 февруари 1914 е произведен в чин подполковник, а от януари 1915 г. отново е началник на оперативната секция в Щаба на армията. През Първата световна война (1915 – 1918) е на същата служба до 1917 година, като на 16 март 1917 е произведен в чин полковник. През 1918 г. изпълнява длъжността началник на щаба на 5–а пехотна дунавска дивизия.

При уволняването си от войската през 1920 година е произведен в чин генерал-майор. Междувременно е помощник-началник на секция в Щаба на армията, началник на щаба на Пета пехотна дунавска дивизия (1917) и помощник-началник на Щаба на Действащата армия.

Паметна плоча на мястото на убийството на генерал Георгиев.

След Първата световна война се включва във Военния съюз, а след уволняването си от армията и в гражданските партии. Генерал Георгиев е гарнизонен водач на Военния съюз в София. В XXI Обикновено народно събрание е депутат от управляващия Демократически сговор.

В началото на 1925 година военната организация на Българската комунистическа партия планира извършването на атентата в църквата „Света Неделя“. Константин Георгиев, депутат и ръководител на софийската организация на Военния съюз, е избран като примамка за нападението. Към 20 часа на 14 април 1925 година той е застрелян от комунистическия терорист Атанас Тодовичин пред църквата „Свети Седмочисленици“, където отива за вечерната служба, заедно със своята внучка.[1]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 225.

Източници[редактиране | редактиране на кода]