Александър Давидов (офицер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Александър Давидов.

Александър Давидов
български генерал
Битки/войни Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Образование Национален военен университет

Дата и място на раждане
Дата и място на смърт

Александър Ковачевски Давидов е български офицер (генерал-майор).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Давидов е роден на 20 май 1878 г. в Кюстендил, Княжество България. През 1898 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище и е произведен в чин подпоручик, а през 1903 г. е произведен в чин поручик. Служи в 3-та пионерна дружина. През 1904 г. като поручик от 1-ва пионерна дружина е командирован за обучение в Академията на Генералния щаб в Торино Италия, която завършва през 1908 година.[1] Междувременно на 31 декември 1906 г. е произведен в чин капитан, а на 2 август 1912 г. е произведен в чин майор.

Взема участие в Балканската (1912 – 1913) и Междусъюзническата война (1913). Служи в Информационно-цензурната секция. На 2 август 1915 г. е произведен в чин подполковник.

По време на Първата световна война (1915 – 1918) подполковник Ковачев е първоначално началник-щаб на 12 пехотна дивизия, за която служба през 1918 г. е награден с Военен орден „За храброст“, III степен, 2-ри клас, която награда е потвърдена с заповед № 355 от 1921 г. по Министерството на войната.[2][3] На 14 октомври 1917 г. е произведен в чин полковник. Служи като началник-щаб на 2-ра пехотна тракийска дивизия, за която служба със заповед № 464 от 1921 г. по Министерството на войната е награден с Орден „Св. Александър“, ІІІ степен, с мечове в средата.[4]

След края на Първата световна война 1914 – 1918 заема различни командни длъжности в армията: началник на 2-ра военноинспекционна област, началник на Пловдивския гарнизон, временно изпълняващ длъжността началник-щаб на армията (юни-юли 1923), инспектор на пограничната стража (1923 – 1924), началник на канцеларията на Военното министерство (1924 – 1925).

Загива при атентата в църквата „Света Неделя“ на 16 април 1925 година[5].

Образование[редактиране | редактиране на кода]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Танчев, Иван. Българи в чуждестранни военноучебни заведения (1878 – 1912). София, ИК „Гутенберг“, 2008. ISBN 9789546170491. с. 82. (Цит: ЦВА, ф. 40, оп. 2, а. е. 1005, л. 11, 84; ВИ, № 90, 31 август 1904; № 104, 7 октомври 1908; Списък на генералите и офицерите (1905), с. 191)
  2. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 19
  3. ДВИА, ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 242 – 243
  4. ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 40 – 41
  5. Ташев, Т., Недев, С., Върховното ръководство и висшето командване на българската армия (1879 – 1999), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 2000, с. 310

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г.. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 221.
Стефан Нойков началник на Щаба на армията (9 юни 1923 – 3 юли 1923) Владимир Стоянов