Георги Агура

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Георги Агура
Генерал-лейтенант
български военен деец и юрист
български военен деец и юрист
Информация
Служба 1879 – 1915
Служил на Държавно знаме на България България
Командвания Владайски отряд (СБВ)
Отличия Вижте по-долу

Роден
Починал

Георги Василев Агура е български офицер (генерал-лейтенант).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Агура е роден е на 8 февруари 1853 г. в Чушмелия, Бесарабия. Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. През 1879 г. завършва първия випуск на Военното училище в София, на 10 май е произведен в чин подпоручик и зачислен към 1-ва пеша бригада. През 1879 г. е адютант на княз Дондуков-Корсаков, след което е флигел-адютант на княз Александър Батенберг.

На 25 август 1880 г. постъпва във Военно-юридическа академия в Санкт Петербург и я завършва през 1883 г. На 30 август 1882 г. е произведен в чин поручик. Георги Агура е първият български офицер с юридическо образование. През 1884 година е военен следовател и прокурор и преподавател по военна администрация във Военното училище. След Съединението е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор на Княжеството. На 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан.

Сръбско-българска война (1885)[редактиране | редактиране на кода]

През Сръбско-българската война (1885) е командир на Княжевския (Владайския) отряд[1], който получава задача да заеме и отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града.

След войната служи във Военносъдебното ведомство, участва в разработването на Военнонаказателния закон. Ръководи приемането на нов дисциплинарен устав във войската. През периода 1886 – 1901 г. преподава закони и етика във Военното училище. На 1 април 1887 г. е произведен в чин майор, на 2 август 1891 г. е произведен в чин подполковник, а на 2 август 1895 г. – в чин полковник. Същата година излиза книгата му „Сравнителна критическа студия“, която съдържа дисциплинарните разпореждания, действащи в българската войска, съседните войски и тези на по-големите европейски държави. През 1900 г. полковник Агура написва текст за националния химн, който да замести „Шуми Марица“. Въпреки натиска, оказан от цар Фердинанд I новият химн не е приет, но царят решава да го направи дворцов химн. Така се появява т.н. „Химн на Н.В. Царя“, чийто композитор е Емануил Манолов. На 15 ноември 1900 г. Агура е произведен в чин генерал-майор.

На 2 август 1912 година, по случай 25-годишнината от идването си в България, цар Фердинанд произвежда 6 души генерал-майори в чин генерал-лейтенант. Агура е един от тях. Това е първият случай в историята на Третото българско царство, когато званието генерал-лейтенат е дадено на действащи офицери. До този момент то е давано само на офицери от запаса.[2]

Балканска война (1912 – 1913)[редактиране | редактиране на кода]

По време на Балканската война (1912 – 1913 г.) генерал Агура е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.

Генерал-лейтенант Георги Агура умира на 10 февруари 1915 година в София.

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Ордени и награди[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 230
  2. Славова, С., Дойнова, Ц., Балканската война през погледа на един французин – сборник от документи, София, 1977, Военно Издателство, с. 57 – 58
  3. ЦДА, Ф. 1875К, оп. 1, а.е. 5
  4. ЦДА, Ф. 1875К, оп. 1, а.е. 6
  5. ЦДА, Ф. 1875К, оп. 1, а.е. 7
  6. ЦДА, Ф. 1875К, оп. 1, а.е. 8
  7. ЦДА, Ф. 1875К, оп. 1, а.е. 9
  8. ЦДА, Ф. 1875К, оп. 1, а.е. 10
  9. ЦДА, Ф. 1875К, оп. 1, а.е. 11
  10. ЦДА, Ф. 1875К, оп. 1, а.е. 15
  11. ЦДА, Ф. 1875К, оп. 1, а.е. 14

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
  • Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985.
  • Агенция Фокус от 10 февруари 2006 г.
  • Форуми Бойна Слава – Агура, Георги Василев