Сава Стефанов
| Сава Стефанов | |
| български военноморски офицер | |
| Звание | контраадмирал |
|---|---|
| Битки/войни | Първа световна война |
| Награди | „Свети Александър“ |
| Образование | Национален военен университет |
| Дата и място на раждане | |
| Дата и място на смърт |
София Народна Република България |
Сава Стефанов Стефанов е български офицер, контраадмирал, началник на Флота на България (1 януари 1923 – 29 май 1933).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 1 март 1884 г. в Търново. През 1905 г. завършва Военното училище в София. Започва да служи на кораба „Надежда“. По-късно завършва курс за морски офицери към Щаба на флота. Между 1906 и 1908 г. служи в Дунавската флотилия. През 1909 г. завършва Минен електротехнически офицерски клас. От 1910 до 1911 г. е командирован в Кронщад, Руска империя, за да учи радиотелеграфия. След завръщането си е минен офицер на кораба „Надежда“. От 26 март 1911 г. е завеждащ радиостанциите на кораба. През 1915 г. е назначен за командир на миноносеца „Строги“. По време на Първата световна война преподава в Морското машинно училище, бил е началник на Флотския арсенал и командир на Портовата дружина. През 1917 г. специализира подводно дело в Германия. От 1919 г. е начални-щаб на флота, а от 1923 г. началник на флота. През 1931 г. официално е назначен за началник на флота[1]. През 1926 г. става член на Морския сговор. Между 1931 и 29 май 1933 г. отново е началник на флота. Излиза в запас през 1933 г. Награждаван е с Орден „Св. Александър“ IV степен, „Народен орден за военна заслуга“ IV степен, Италиански „Орден на короната на краля на Италия“ и орден „Св. Мавриций и св. Лазар“.[2]
Военни звания
[редактиране | редактиране на кода]- Подпоручик (2 август 1905)
- Мичман I ранг (15 октомври 1908)
- Лейтенант (15 октомври 1912)
- Капитан-лейтенант (16 март 1917)
- Капитан II ранг 2 ноември 1919
- Капитан I ранг (6 май 1926)
- о.з. Контраадмирал (8 май 1935)
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Министерска заповед № 47 от 1931 г.
- ↑ Биография на сайта Бойна слава, архив на оригинала от 21 декември 2016, https://web.archive.org/web/20161221003818/http://forum.boinaslava.net/showthread.php/6033-%C1%FA%EB%E3%E0%F0%F1%EA%E8%F2%E5-%C3%E5%ED%E5%F0%E0%EB%E8?p=174182#post174182, посетен на 14 декември 2016
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 254.