Първан Първанов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Първан Първанов.

Първан Михайлов Първанов
Генерал-майор
Генерал Първан Първанов.png
български генерал и военен герой
Информация
Служил на Знаме на Българската армия Българска армия
Род войски Артилерия
Командвания 4-ти артилерийски полк
6-та артилерийска бригада
Войни Сръбско-българска война Балканска война
Междусъюзническа война
Първа световна война
Битки Боевете по линията на река Караагач (1912 г.)
Превземането на Тутракан (1916 г.)
Освобождение на Южна Добруджа (1916 г.)
Военни действия срещу войските на Антантата на Южния фронт
Сражения на Завоя на река Черна (1916 г. - 1918 г.)

Живял 20 септември 1867 - 1949
Роден
Починал
Родства син на Михаил Първанов

Първан Михайлов Първанов е български генерал-майор, командвал артилерийски формирования от Българската армия в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, участвал в Освобождението на Южна Добруджа.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден в Берковица през 1867 г. Син е на видния берковски гражданин Михаил Първанов, който след освобождението на България е член на Учредителното събрание на Първото велико народно събрание.

Гимназиалното си образование Първан Първанов получава в реномираната по онова време гимназия в Лом. След завършването и е приет във Военното училище в гр. София. Випускът му е произведен в първи офицерски чин през 1887 г., от току-що избрания на Българския престол Княз Фердинанд. Вече като офицер е изпратен в Русия, в Санкт Петербург, където завършва и Генерал-щабна академия.

Както всички българи от онези поколения и той е завладян от изконната мечта за освобождаването на останалите под владичество сънародници и за обединяване на целокупното отечество. Участва във всички войни, водени в името на тази голяма цел.

Още съвсем млад, взема участие в Сръбско-българската война (ноември 1885 г.). През Балканската война (1912 – 1913) е в редовете на българските войскови части, водили славните боеве по линията на река Караагач (Люле бургас и Бунар хисар) и изтласкали устремно Турската армия до Чаталджанската линия (на 43 км. от Цариград), което принуждава турското правителство да поиска примирие (20 ноември 1912). Наскоро след това обаче в Турция е извършен преврат, новото правителство денонсира сключеното примирие и ожесточените боеве при Чаталджа се подновяват. По време на тези сражения той е много тежко ранен.

През Първата световна война, като полковник, е командир на най-елитния армейски 4-ти артилерийски полк на името на Негово величество. С полка си взема участие в най-решителните боеве, водени от Българската армия: превземането на Тутракан (1916 г.) и освобождаването на Южна Добруджа, военните действия срещу войските (френски, английски, италиански, руски и сръбски) на Антантата на Южния фронт (в Сърбия), в това число и трикратните решаващи големи сражения на Завоя на река Черна през ноември 1916 г., май 1917 г. и септември 1918 г.

Въпреки славните победи на своята Армия България е принудена да излезе от войната (Солунско примирие от 29.IX.1918 г.) Първан Първанов е сред българските висши офицери, взети от Антантата за заложници като гаранция, че армията няма да поднови военните действия. След окончателното приключване на световната война по силата на несправедливия Ньойски договор (ноември 1919 г.) числеността на българските въоръжени сили е драстично намалена.

Първан Първанов излиза в запас с чин генерал-майор. Активно се включва в дейността на Съюза на запасните офицери, призван да поддържа духа и боеспособността на нацията. Първан Първанов е кавалер на множество ордени за храброст и заслуги, проявени по време на войните. Носител е и на френски орден за човеколюбие, присъден му за доблестно отношение към Противника и за хуманно поведение към военнопленниците.

Към проблемите на своя роден град и на своите съграждани Първан Първанов винаги е бил отзивчив и съпричастен, като е способствал за решаването им, ползвайки се от близкото си познанство с видни държавни дейци и от добрите си лични отношения с Н.В. Цар Борис ІІІ. С неговата намеса е възстановена педагогическата гимназия в града сформиран е гарнизонът (което при тогавашните условия е имало съществено значение за поминъка и за културния облик на града), построено и открито е Климатичното училище в Ашиклар. Помагал е и за решаването на лични проблеми на свои съграждани.

Първан Първанов умира на 82-годишна възраст през 1949 г. Погребан е в гробищния парк на Берковица.

Образование[редактиране | редактиране на кода]

  • Гимназия, Лом.
  • Военно училище, София (1887).
  • Офицерска артилерийска школа (полски отдел), Царское село, Русия (1904).

Военна служба[редактиране | редактиране на кода]

  • 1887 г. - 17-ти пехотен полк
  • 1904 г. - 2-ро планинско артилерийско отделение
  • 1915 – 1918 г. - командир на 4-ти артилерийски полк
  • 1918 г. - командир на 6-та артилерийска бригада

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]