Бунархисар
|
Бунархисар Pınarhisar |
|
|---|---|
  Бунархисар  Бунархисар |
|
| Страна |
 Турция |
| Регион | Мармара |
| Вилает | Лозенград |
| Надм. височина | 206 m |
| Население | 11 263 души (2008) |
| Бунархисар в Общомедия | |
Бунархисар или Бунар хисар (на турски: Pınarhisar, Пънархисар) е град в Източна Тракия, Турция, околийски център във вилает Лозенград (Къркларели).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Градът се намира в южното подножие на Странджа, на 28 километра югоизточно от вилаетския център Лозенград (Къркларели) и на 31 североизточно от Люлебургас.
История[редактиране | редактиране на кода]
В 19 век Бунархисар е предимно българско градче, център на кааза в Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Бунар хисар (Bounar Hissar) има 497 домакинства и 1945 жители българи, 230 мюсюлмани и 210 гърци.[1]
В 1899 година учителят Христо Настев основава в Бунархисар комитет на ВМОРО, в който влизат Костадин Боруджиев и Георги Кехайов.[2]
Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в града живеят 500 български екзархийски, 40 български патриаршистки и 100 гръцки семейства.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 25 души от Бунархисар са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] По време на войната в Люлебургаско-Бунархисарската операция българската армия нанася тежко поражение на османските сили.
Българското население на Бунархисар се изселва след Междусъюзническата война в 1913 година. 150 семейства са настанени в Ахтопол, 100 - в Айтос, 57 - в Лъджакьой, 23 - в Саръ Муса, както и на други места.[5]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бунархисар
Василка Панайотова Шивачева, с псевдоним Васильото, деятелка на ВМОРО[6][7]- Георги Боруджиев (1880 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
- Георги Кехайов, български революционер, деец на ВМОРО
- Димитър Бодуров (1856 – 1929), български свещеник и революционер, деец на ВМОРО
- Иван Каиков (1874 – 1965), български революционер, деец на ВМОРО
- Костадин Боруджиев, български революционер, деец на ВМОРО
- Мария Атанасова, учителка, деятелка на ВМОРО[8]
- Наньо Каика (Казака), деец на ВМОРО, куриер[9][10]
- Недялко Колушев (1870 – 1925), български дипломат
- Пейо Сачлията, куриер на ВМОРО[11]
- Ральо Стияниоглу, куриер на ВМОРО[12]
- Ставри Янев, деец на ВМОРО, участник в Конгреса при Петрова нива[13]
- Тодор Стоянов Камбуров (1906 - ?), деец на Съюза на тракийските дружества[14]
- Тодор Станев (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[15]
- Христо Ставрев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, родом от Бунархисар, жител на Бейджи оглу, Продоволствен транспорт на МОО[16]
- Починали в Бунархисар
- Киро Киров Димитров, български военен деец, майор, загинал през Балканската война[17]
- Свързани с Бунархисар
- Мария Атанасова, учителка в Бунархисар, деятелка на ВМОРО[18]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 40-41.
- ↑ Спомени на Христо Настев в: „Борбите в Македония и Одринско. 1878-1912. Спомени“, София, 1981, стр. 309.
- ↑ Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр.294.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 832.
- ↑ Райчевски, Стоян. Източна Тракия. История, етноси, преселения XV-ХХ век, София 2002, с. 206-207, 246-247, 252.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 22.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 397.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 395.
- ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.70
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 413.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 414.
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 419.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 192. Посетен на 1 септември 2015.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.638.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.634.
- ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 14
- ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 395.
Портал „
Портал „
