Ахтопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Ахтопол (връх).

Ахтопол
Ahtopol-boats-Joyradost.jpg
Пристанището на Ахтопол
Общи данни
Население 1 419 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 28.704 km²
Надм. височина 20 m
Пощ. код 8280
Тел. код 0590
МПС код А
ЕКАТТЕ 878
Администрация
Държава България
Област Бургас
Община
   - кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Ахтопол
Атанас Желязков
(ГЕРБ)
Ахтопол в Общомедия

Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е най-южният град по Българското Черноморие. Той се намира в Община Царево, област Бургас, близо до границата с Турция и има население от 1 419 души.

География[редактиране | редактиране на кода]

Плажът на Ахтопол

Местоположение[редактиране | редактиране на кода]

Град Ахтопол е разположен на скалист полуостров на брега на Черно море и в подножието на планината Странджа. Намира се на 14 km южно от Царево и на 5 km северно от устието на река Велека. Градът е част от територията на Природен парк „Странджа“.

Климат[редактиране | редактиране на кода]

Полусредиземноморски с мека зима и прохладно лято.

Релеф[редактиране | редактиране на кода]

История[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от 5-7 век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.[1]

През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. Малко по-късно градът също е завладян от османците. През 17 век той се споменава като седалище на епископ.[1]

В началото на 20 век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. има 1095 жители.[1]

Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Брой нанаселението[редактиране | редактиране на кода]

Град Ахтопол – 1307 (Постоянен адрес общо), 1419 (Настоящ адрес общо), 1165 (Постоянен и наст.адрес в също в НМ)

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Новостроящата се църква „Свети Цар Тервел“ в центъра на града

Православие.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на кметството

Кмет[редактиране | редактиране на кода]

Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основните поминъци на град Ахтопол са туризмът и риболовът.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Гръцкото училище
Читалище „Христо Ботев, Ахтопол

До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Яни“ от 12 век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). В близост до полуострова се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.[1]

През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 50-те, поради мнението, че е била неефективна.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб „Ахтопол“. Отборът е основан през 1992-а година под името „Черно море“ (Ахтопол) и се състезава три години в Южната „Б“ областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006-а година отново се включва в Южната „Б“ областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.

Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]