Ахтопол
Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Ахтопол (връх).
| Ахтопол | |
|---|---|
 Пристанището на Ахтопол |
|
  Ахтопол  Ахтопол  Ахтопол |
|
| Общи данни | |
| Население |
1261 души[1] (15 юни 2020 г.) 43,9 души/km² |
| Землище | 28,704 km² |
| Надм. височина | 0±1 m |
| Пощ. код | 8280 |
| Тел. код | 0590 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 878 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община – кмет |
Царево Георги Лапчев (ГЕРБ) |
|
Кметство – кмет |
Ахтопол Станислав Димитров (ГЕРБ) |
| Ахтопол в Общомедия | |
Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е най-южният град по Българското Черноморие. Той се намира в Община Царево, област Бургас, близо до границата с Турция и има население от 1419 души.
География[редактиране | редактиране на кода]
Местоположение[редактиране | редактиране на кода]
Град Ахтопол е разположен на скалист полуостров на брега на Черно море и в подножието на планината Странджа. Намира се на 14 km южно от Царево и на 5 km северно от устието на река Велека. Градът е част от територията на Природен парк „Странджа“.
Климат[редактиране | редактиране на кода]
Полусредиземноморски с мека зима и прохладно лято.
Релеф[редактиране | редактиране на кода]
История[редактиране | редактиране на кода]
На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от 5-7 век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.[2]
През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. Малко по-късно градът също е завладян от османците. През 17 век той се споменава като седалище на епископ.[2]
В началото на 20 век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3] След Балканските войни (1912 – 1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. има 1095 жители.[2]
Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Численост на населението според преброяванията през годините:
|  |
Етническият състав включва 934 българи и 311 цигани.[4]
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Автобусен транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Има транспорт до Велико Търново, Бургас, Резово, Синеморец, Варвара, Царево, Китен, Приморско, Созопол, Стара Загора, Пловдив и София от различни фирми.
Железопътен транспорт[редактиране | редактиране на кода]
В Ахтопол няма железопътен транспорт.
Въздушен транспорт[редактиране | редактиране на кода]
В Ахтопол няма въздушен транспорт. Най-близкият е до летище Бургас.
Плажове[редактиране | редактиране на кода]
В града има три плажа. Това са Централният, „Делфин“ и Бабешкият.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Брой на населението[редактиране | редактиране на кода]
Град Ахтопол – 1307 (Постоянен адрес общо), 1419 (Настоящ адрес общо), 1165 (Постоянен и наст.адрес в също в НМ)
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Основна статия: Православие.
Политика[редактиране | редактиране на кода]
Кметството се намира близо до пристанището.
Кмет[редактиране | редактиране на кода]
Общински съвет[редактиране | редактиране на кода]
Икономика[редактиране | редактиране на кода]
Основните поминъци на град Ахтопол са туризмът и риболовът.
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Йоан“ („Свети Яни“) от XII век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). В близост до полуострова се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.[2]
През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 50-те, поради неефективност.
Спорт[редактиране | редактиране на кода]
Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб „Ахтопол“. Отборът е основан през 1992 година под името „Черно море“ (Ахтопол) и се състезава три години в Южната „Б“ областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006 година отново се включва в Южната „Б“ областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.
Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
Коста Пергелов (1921 – 2007), български икономист
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ а б в г Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria 2011
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
В Общомедия има медийни файлове относно Ахтопол- Интересни снимки и коментари за Ахтопол
- Новини за Ахтопол
| ||||||||||
| |||||
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „