Ахтопол

Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Ахтопол (връх).

---

Ахтопол
Пристанището на Ахтопол
Ахтопол 42.099658, 27.941605 Ахтопол Ахтопол
Общи данни
Население	1302 души (15 юни 2020 г.) 43,9 души/km²
Землище	28,704 km²
Надм. височина	0±1 m
Пощ. код	8280
Тел. код	0590
МПС код	А
ЕКАТТЕ	878
Администрация
Държава	България
Област	Бургас
Община    – кмет	Царево Георги Лапчев (ГЕРБ)
Кметство    – кмет	Ахтопол Станислав Димитров (ГЕРБ)
Ахтопол в Общомедия

Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е най-южният град на Българското Черноморие. Намира се в Община Царево, област Бургас, близо до границата с Турция и има население 1419 души.

География

Плажът на Ахтопол

Местоположение

Град Ахтопол е разположен на скалист полуостров на брега на Черно море и в подножието на планината Странджа. Намира се на 14 km южно от Царево, на 76 km от областния център Бургас и на 5 km северно от устието на река Велека. Градът е част от територията на Природен парк „Странджа“.

Климат

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Полусредиземноморски с мека зима и прохладно лято.

Релеф

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

История

На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от 5-7 век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.

През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., когато е завладян заедно със Созопол и Мидия. През 1403 г. султан Сюлейман Челеби, го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна. Окончателното падане на града по османско робство става през пролетта на 1453 г., заедно със столицата Константинопол и "почти всички прелестни градове на Черноморието". Скоро след това султан Мехмед II Завоевателя издава заповед в обезлюдената ромейска столица да се преселят жители от различни завладени градове на Балканския полуостров. В това число влиза и Ахтопол, в резултат на което бива обезлюден. Не след дълго градът се възстановява и в него са настанени малоазийски преселници. През 17 век той се споменава като седалище на епископ.

В началото на 20 век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение. След Балканските войни (1912 – 1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. има 1095 жители.

Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на преброяване Численост 1934 972 1946 1079 1956 1058 1965 947 1975 945 1985 1137 1992 1204 2001 1192 2011 1288

Етническият състав включва 934 българи и 311 цигани.

Транспорт

Автобусен транспорт

Има транспорт до Велико Търново, Бургас, Резово, Синеморец, Варвара, Царево, Китен, Приморско, Созопол, Стара Загора, Пловдив и София от различни фирми.

Железопътен транспорт

В Ахтопол няма железопътен транспорт.

Въздушен транспорт

В Ахтопол няма въздушен транспорт. Най-близкият е до летище Бургас.

Плажове

В града има три плажа. Това са Централният, „Делфин“ и Бабешкият.

Население

Брой на населението

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Град Ахтопол – 1307 (Постоянен адрес общо), 1419 (Настоящ адрес общо), 1165 (Постоянен и наст.адрес в също в НМ)

Религии

Новостроящата се църква „Свети Цар Тервел“ в центъра на града

Православие.

Политика

Сградата на кметството

Кметството се намира близо до пристанището.

Кмет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Общински съвет

Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.

Икономика

Основните поминъци на град Ахтопол са туризмът и риболовът.

Забележителности

Сградата на Гръцкото училище

Читалище „Христо Ботев, Ахтопол

До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Йоан“ („Свети Яни“) от XII век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). Крепостта Агатопол е строена от траки и римляни а по-късно и от българи . Крепостта се издигала на високия скалист полуостров, а крепостната стена, описана от много пътешественици е опасвала цитаделата на града . Изградена е от едро-ломени камъни, споени с хоросан примесен с кирпич. Каменните пояси се редуват с четвъртични тухли и са с първоначална дебелина от 1,95 - 3 метра и височина до 7-8 м., с редуване на каменни пояси и от 3 до 5 реда четвъртични тухли. На югоизточната страна се е намирала главната порта с две бойни кули високи до 10-12 м.

В близост до нея се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.

През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 50-те, поради неефективност.

Спорт

Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб „Ахтопол“. Отборът е основан през 1992 година под името „Черно море“ (Ахтопол) и се състезава три години в Южната „Б“ областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006 година отново се включва в Южната „Б“ областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.

Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.

Личности

• Коста Пергелов (1921 – 2007), български икономист

Външни препратки

• В Общомедия има медийни файлове относно Ахтопол
• Интересни снимки и коментари за Ахтопол
• Новини за Ахтопол