Ахтопол
Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Ахтопол (връх).
| Ахтопол | |
 Ахтопол
Ахтопол
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 1 432 (ГРАО, 2013-12-15)* |
| Землище | 28.704 km² |
| Надм. височина | 20 m |
| Пощ. код | 8280 |
| Тел. код | 0590 |
| МПС код | А (Б) |
| ЕКАТТЕ | 878 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община - кмет |
Царево Георги Лапчев (ГЕРБ) |
| Кметство - кмет |
Ахтопол Атанас Желязков (ГЕРБ) |
Ахтопол (на гръцки: Αγαθούπολη) е най-южният град по Българското Черноморие. Той се намира в Община Царево, Област Бургас, близо до границата с Турция и има население от 1 444 души.
Съдържание
География[редактиране | edit source]
Местоположение[редактиране | edit source]
Град Ахтопол е разположен на скалист полуостров на брега на Черно море и в подножието на планината Странджа. Намира се на 14 km южно от Царево и на 5 km северно от устието на река Велека. Градът е част от територията на Природен парк „Странджа“.
Климат[редактиране | edit source]
Полу средиземноморски
Релеф[редактиране | edit source]
История[редактиране | edit source]
На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от 5-7 век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.[1]
През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. Малко по-късно градът също е завладян от османците. През 17 век той се споменава като седалище на епископ.[1]
В началото на 20 век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[2] След Балканските войни (1912-1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. има 1095 жители.[1]
Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.
Население[редактиране | edit source]
Брой на населението[редактиране | edit source]
Религии[редактиране | edit source]
Основна статия: Православност.
Политика[редактиране | edit source]
Кмет[редактиране | edit source]
Общински съвет[редактиране | edit source]
Икономика[редактиране | edit source]
Основният поминък на град Ахтопол е туризмът.
Забележителности[редактиране | edit source]
До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“ построена през 1776 г., останки от манастира „Свети Яни“ от 12 век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). В близост до полуострова се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.[1]
През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол - Бродилово - Кости, демонтирана през 50-те, поради мнението, че е била неефективна.
Спорт[редактиране | edit source]
Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб "Ахтопол". Отборът е основан през 1992-а година под името "Черно море" (Ахтопол) и се състезава три години в Южната "Б" областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006-а година отново се включва в Южната "Б" областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.
Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.
Личности[редактиране | edit source]
Коста Пергелов (1921 —- 2007), български икономист
Източници[редактиране | edit source]
Файл:Exemple.jpg|Description 1 Файл:Exemple.jpg|Description 2 </gallery>www.hotelagatabeach.com </gallery>
Външни препратки[редактиране | edit source]
|
|||||||||||
|
|||||
