Ахтопол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Disambig.svg Тази статия е за града. За върха в Антарктика вижте Ахтопол (връх).

Ахтопол
Пристанището на Ахтопол
Пристанището на Ахтопол
Общи данни
Население1281 души[1] (15 септември 2022 г.)
44,6 души/km²
Землище28,70 km²
Надм. височина0 m
Пощ. код8280
Тел. код0590
МПС кодА
ЕКАТТЕ878
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБургас
Община
   кмет
Царево
Георги Лапчев
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Ахтопол
Станислав Димитров
(ГЕРБ)
Адрес кметство
ул. Тракия 3
Ахтопол в Общомедия

Ахтòпол (на гръцки: Αγαθούπολη) е град в южното черноморско крайбрежие на България, в община Царево, област Бургас.

География[редактиране | редактиране на кода]

Град Ахтопол се намира на около 60 km югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 11 km югоизточно от общинския център Царево и около 15 km север-северозападно от най-южното българско населено място край Черно море – село Резово, край което минава държавната граница с Република Турция.

Градът е разположен на скалист полуостров между нос Ахтопол и нос Свети Яни, по абразионна тераса[2]. На запад (непосредствено до града) достигат разклоненията на странджанския рид Босна с най-висок връх Папия (501,4 m).[3] На около 4 km на юг. близо до село Синеморец, е устието на река Велека. Надморската височина в града при църквата „Свето Успение Богородично“ (срещу пристанището) е около 10 m, на югозапад нараства до около 30 – 35 m.

Климатът е континентално-средиземноморски със силно черноморско климатично влияние[4] (мека зима – най-меката зима в България, горещо лято, ранна пролет и дълга топла есен).[3]

Почвите в землището са предимно канеленовидни лесивирани.[5][6][3]

През Ахтопол минава третокласният републикански път III-9901, който води на северозапад през село Варвара до връзка при град Царево с второкласния републикански път II-99 и по него – към Бургас, а на югоизток през село Синеморец води до село Резово, където свършва.

Плажът на Ахтопол

Землището на град Ахтопол граничи със землищата на: село Синеморец на юг; село Бродилово на запад; село Варвара на северозапад.

Ахтопол е морски курорт с: хотели; ваканционни селища и бунгала (предимно в местността „Коросиата“, западно от града); ресторанти; увеселителни заведения; къмпинги. Плажната ивица край местността „Коросиата“, наричана Централен плаж на Ахтопол, е със ситен пясък и дюни, широка, с дължина в землището на Ахтопол около 1400 m, а заедно с плажната ивица, продължаваща на северозапад в землището на село Варвара (морски плаж „Къмпинг Делфин“ – поземлен имот с кадастрален идентификатор 10094.36.4[7]) – общо около 2 km. Крайбрежното морско дъно е плитководно.[3]

Освен Централния плаж, в землището на Ахтопол има още поредица малки плажове: край града са „Фара“, „Ненаименован 1“, „Естрада“, „Бабешки плаж“, „Лазур“, „Свети Яни“, а на югоизток от града – „Айроди Север“, „Айроди“, плажове „Ахтото“, „Ахтос“, „Ненаименован 2“, „Велека устие“.[8]

Градът е в териториалния обхват на Природен парк „Странджа“.

История[редактиране | редактиране на кода]

На мястото на днешния град Ахтопол са съществували селища още от новокаменната епоха, а през желязната епоха районът е населяван от тракийското племе тини. Като град Ахтопол е основан около 430 г. пр.н.е. от гръцки колонисти от Атина, като се предполага, че основаването му има връзка с действията на Перикъл в черноморските области. Градът се превръща в търговско средище, като в него се секат монети. След варварските нашествия от V – VII век градът е възстановен от византийския военачалник Агатон, който го нарича Агатопол.[9]

През Средновековието Агатопол на няколко пъти е включван в територията на България. Надпис на хан Крум от 812 г. съобщава за завладяването му, по-късно е превзет от цар Тодор Светослав през 1304 г. Около 1389 г., двадесет години след превземането на Одрин от османците, одринската митрополия премества седалището си в Агатопол. За първи път Ахтопол пада под ударите на османските нашественици през 1396 г., когато е завладян заедно със Созопол и Мидия. През 1403 година султан Сюлейман Челеби го връща на Византия, наред с градовете от Босфора до Варна. Окончателното падане на града под османско управление става през пролетта на 1453 г., заедно със столицата Константинопол и „почти всички прелестни градове на Черноморието“. Скоро след това султан Мехмед II Завоевателя издава заповед в обезлюдената ромейска столица да се преселят жители от различни завладени градове на Балканския полуостров. В това число влиза и Ахтопол, в резултат на което той е обезлюден. Не след дълго градът се възстановява и в него са настанени малоазийски преселници. През XVII век той се споменава като седалище на епископ.[9]

В началото на XX век гражданите на Ахтопол притежават 45 кораба, три от които са с водоизместимост между 1000 и 3000 тона. При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Ахтопол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10] След Балканските войни (1912 – 1913 г.) градът е присъединен към България. Гръцкото му население е изселено, а на негово място се заселват български бежанци от Източна Тракия. През 1918 г. Ахтопол е почти изцяло унищожен от пожар, като изгаря и старата катедрала „Успение Богородично“. Съвременният град е построен изцяло наново след пожара. През 1926 г. градът има 1095 жители.[9]

Бежанци от Ахтопол основават село Неа Агатуполи (в превод Нов Ахтопол) в Ном Пиерия, Гърция.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Численост на населението според преброяванията през годините:

Година на
преброяване
Численост
1934972
19461079
19561058
1965947
1975945
19851137
19921204
20011192
20111288
20211298

Етническият състав включва 934 българи и 311 цигани.[11]

Транспорт[редактиране | редактиране на кода]

Има транспорт до Велико Търново, Бургас, Резово, Синеморец, Варвара, Царево, Китен, Приморско, Созопол, Стара Загора, Пловдив и София от различни фирми.

В Ахтопол няма въздушен транспорт. Най-близкото летище е Летище Бургас, което се намира на 86 km.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Новостроящата се църква „Свети Цар Тервел“ в центъра на града

Изповядва се източно православие.

Политика[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на кметството

Кметството се намира близо до пристанището.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Основните поминъци на град Ахтопол са туризмът и риболовът.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Сградата на Гръцкото училище
Читалище „Христо Ботев, Ахтопол

До днес са запазени църквата „Възнесение Господне“, построена през 1776 година, останки от манастира „Свети Йоан“ („Свети Яни“) от XII век, части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3,5 m ширина). Крепостта Агатопол е строена от траки и римляни, а по-късно и от българи. Крепостта се издигала на високия скалист полуостров, а крепостната стена, описана от много пътешественици, е опасвала цитаделата на града. Изградена е от едроломени камъни, споени с хоросан, примесен с кирпич. Каменните пояси се редуват с четвъртити тухли и са с първоначална дебелина от 1,95 – 3 м и височина до 7 – 8 м, с редуване на каменни пояси и от 3 до 5 реда четвъртити тухли. На югоизточната страна се е намирала главната порта с две бойни кули, високи до 10 – 12 м.

В близост до нея се намират останки от тракийска стена. В града има Исторически музей.[9]

През 40-те и 50-те години градът е бил крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, демонтирана през 50-те години, поради неефективност.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Единственото спортно дружество в града е Футболен клуб „Ахтопол“. Отборът е основан през 1992 година под името „Черно море“ (Ахтопол) и се състезава три години в Южната „Б“ областна група. След това има спорадични изяви, но през 2006 година отново се включва в Южната „Б“ областна група. През сезон 2008/2009 се класира на 9-о място от десет отбора.

Стадионът в Ахтопол все още не е ремонтиран и мачовете се играят в съседния град Царево.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ахтопол

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. География, Географски речник А, Абразионна тераса (От лат. abrasio – изстъргвам) – плоска повърхност, образувана край брега чрез механично разрушаване на земните пластове от морската или езерната вода. Обикновено има няколко различни по височина абразионни тераси. Най-старата по възраст е най-високо разположена.
  3. а б в г Голяма енциклопедия „България“, том 1, стр. 141, Книгоиздателска къща „Труд“, София, 2011 г. Статия: Ахтопол
  4. Климатични области в България, раздели „Област с континентално-средиземноморски климат“ и „Област на черноморското климатично влияние“.
  5. ГЕОграфия'21. Научно-методическо списание / Списанието / Архив: 2005, № 5 / География. Н. Нинов, Таксономичен списък на почвите в България според световната система на ФАО
  6. План за управление на природен парк „Странджа“. 1.11. Почви и почвени процеси. 1.11.1.Разпространение и характеристика на почвите. Лесивирани почви. Канеленовидните лесивирани почви.
  7. Република България. Агенция по геодезия, картография и кадастър. КАИС – Портал за електронни услуги Кадастрална карта на България: активиране на „Виж“ → Ключови думи: (вписване на кадастрален идентификатор) → активиране на „ТЪРСИ“ (визуализира съответния поземлен имот в кадастралната карта) → в лентата с инструменти активиране на „i“ (информация за обект) → след щракване във визуализирания поземлен имот се извежда прозорец с данни за него).
  8. Морските плажове на България. Град Ахтопол
  9. а б в г Селища в Природен парк „Странджа“. Малко Търново, Дирекция на Природен парк „Странджа“.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 827.
  11. Ethnic composition of Bulgaria 2011

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]