Българи (област Бургас)
Тази статия е за странджанското село. За габровското вижте Българи (Област Габрово).
| Българи | |
|---|---|
  Българи  Българи | |
| Общи данни | |
| Население | 36 души[1] (15 септември 2022 г.) 0,818 души/km² |
| Землище | 44 403 km² |
| Надм. височина | 293 m |
| Пощ. код | 8274 |
| Тел. код | 059069 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 7291 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
| Община – кмет | Царево Георги Лапчев (ГЕРБ) |
| Българи в Общомедия | |
Бъ̀лгари е село в Югоизточна България, община Царево, област Бургас. В миналото е известно като Вулгари (Вургари, на гръцки българи).
Селото е едно от последните четири нестинарски села в България.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Българи се намира на около 51 km юг-югоизточно от центъра на областния град Бургас, около 14 km югозападно от общинския център Царево и около 21 km североизточно от град Малко Търново. Разположено е в южната част на странджанския планински рид Босна, върху малък местен рид, заобиколен от три страни с дълбоки долчини. Надморската височина в центъра на селото е около 294 m, а преобладаващият наклон на терена е на юг.
Северно край село Българи минава второкласният републикански път II-99, който на югозапад води през село Граматиково към Малко Търново, а на североизток – през село Изгрев към връзка югозападно от квартал Крайморие на град Бургас с първокласния републикански път I-9 (Европейски път Е87). Общински път – отклонение от път II-99 край Българи, води на югоизток до село Кости. Селото има и на северозапад през село Визица пътна връзка с първокласния републикански път I-9.
Землището на село Българи граничи със землищата на: село Кондолово на запад и северозапад; село Изгрев на север и североизток; село Бродилово на североизток; село Костѝ на изток и югоизток; село Сливарово на юг (около 60 m граничен участък); село Граматиково на юг и югозапад.
Село Българи е в обхвата на Природен парк „Странджа“.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Древното име на селото е Ургури, по името на прабългарското племе, охранявало крепостта, разположена наблизо.[3]
В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. – една година след завладяването на Константинопол. Впоследствие през втората половина на 17 век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало.
Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана от Джеймс Уайд в Лондон през 1829 г. и на картата на генерал Александър Хатов[4], издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война.
От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. След Руско-турската война от 1828 – 1829 година жители на Българи се изселват в Южна Русия, но след две години една част от тях се връщат. Потомците им и до днес носят прякора „русийковци“.[3]
Поп Георги Стоянов Джелебов е в основата на борбата на селото за независима църква и национална свобода. Той организирал по-будни и родолюбиви българи в Бургас и създал българска община с цел откриване на българска църква и училище, и тръгнал наново по селата. В с. Граматиково след посещението на поп Георги първи се отказал от гръцката църква Коста Полименов. Последвал го цялото село, а след тях селяните от Ургари (Българи) и Мързово (Кондолово).[5][6]
След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в новообразуваното крайморско село Кюприя (днес Приморско).[3]
Към края на ХІХ век селото остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени.[3]
Селото влиза в границите на България в 1913 година след териториалните промени на България в резултат на Балканската война. След Първата световна война няколко семейства от Българи се заселват в местността „Лисово“ по посока на Мичурин и образуват село Изгрев.[3]
В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4 – 5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване. Колибите на българци били пръснати по чукарите из цялото землище, в местностите – Припур, Шумакът, Питарево, Студеньет врис, Ялоньето, Кабурич, Грудево.
Българи е било център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През 1920-те години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб“. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. – 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи.[3]
Името му остава Вулгари (Вургари, което е гръцкият вариант на Българи) до 1934 година.
Население[редактиране | редактиране на кода]
Към 31 декември 2021 г. на територията на Българи живеят по настоящ адрес 39 души. Гъстотата е 0,878 души/km2.
Демографско развитие[редактиране | редактиране на кода]
|  |
Според преброяването на населението през 2011 година, етническият състав включва 68 българи.[7]
Забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото в местността Калдъръма има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 метра. Направлението е от морето към Малко Търново. Северно от селото в местността Градището се намира тракийска и късноантична крепост Ургури. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. На около 2 km северозападно от селото в местностите Рупите и Скуриите се откриват останки от металургична дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 km югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата“, с диаметър 35 метра, се намира в местността Шумяка (южно от Българи). Източно от селото е най-старият български резерват „Силкосия“, а на 7 km североизточно – защитената местност „Марина река“, в миналото част от „Силкосия“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Българи е единственото село в Странджа със статут на фолклорен резерват. Обичаят нестинарство е запазен в автентичния си вид. Оттук е и последната „истинска“ нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обред е възроден и може да се наблюдава на празника на селото на 3 и 4 юни. Тогава жителите на селото почитат светците Константин и Елена, които са патрон и на църквата в селото. Тя е строена след Илинденско-Преображенското въстание като понастоящем има статут на паметник на културата във връзка с обичая нестинарство.
Транспорт[редактиране | редактиране на кода]
Има микробуси два пъти на ден, които тръгват от Царево по линията Царево – Кости. Село Кости се намира на 8 km от Българи.
Галерия[редактиране | редактиране на кода]
Центъра на селото
Нестинарската чешма
Нестинарският конак
Кметството на селото
Паметна плоча на падналите през войните жители
Къщата на стария епитроп Тодор Лапчев (сега етнографски музей)
Жители на с. Българи, 1938 г.
Празнична носия от село Българи, Бургаски етнографски музей.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Българи
Илия Дамов Татарчев (1874 – ?), български революционер от ВМОРО, четник при Михаил Герджиков и участник в Илинденско-Преображенското въстание.[8]- Митрю Митрев (1866 – ?), български революционер, определен за войвода на смъртната дружина във Вургари, по време на Илинденско-Преображенското въстание е в отряда на Михаил Герджиков и участва в нападението на Василико.[9][10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Природен парк „Странджа“. Населени места. Българи
- ↑ а б в г д е Горов, Горо. Селища и население на Странджа. Комплексна научна Странджанска експедиция през 1955 г. София, 1957. с. 29–30.
- ↑ ((ru)) Хатов, Александр Ильич
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). 2007. с. 59-64. Посетен на 3.11.2022.
- ↑ Маджаров, Панайот. Да положиш душата си за народа. Български свещенослужители, участници в освободителното движение на Одринско (1895–1913). 2007. с. 59-64. Посетен на 3.11.2022..
- ↑ Ethnic composition of Bulgaria. // 2011. Посетен на 2022-1-14. (на български)
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 459.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 298.
|
Визица | Тисовица |
| |
| Граматиково | 
|
Изгрев | ||
 Българи 
| ||||
| ||||
| Кости | Бродилово |
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Топографска карта, мащаб 1:50000 Картен лист: K-35-068-3. Актуалност към 1980 г. Издание 1985 г.
- Топографска карта, мащаб 1:100000 Картен лист: K-35-068. Актуалност към 1980 г. Издание 1986 г.
- Странджа в територията на България. Географска карта
- Природен парк „Странджа“. Интернет базирана географска информационна система на Природен парк „Странджа“
| ||||||||||
|
Портал „
Портал „
