Българи (област Бургас)
Тази статия е за странджанското село. За габровското вижте Българи (Област Габрово).
| Българи | |
|---|---|
 Центърът на село Българи |
|
  Българи  Българи |
|
| Общи данни | |
| Население |
46 души[1] (15 юни 2020 г.) 1 души/km² |
| Землище | 44,403 km² |
| Надм. височина | 293 m |
| Пощ. код | 8274 |
| Тел. код | 05569 |
| МПС код | А |
| ЕКАТТЕ | 7291 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Бургас |
|
Община – кмет |
Царево Георги Лапчев (ГЕРБ) |
| Българи в Общомедия | |
Българи е село в Югоизточна България, в община Царево, област Бургас. Името му до 1934 година е Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи). Селото е едно от последните четири нестинарски села в България.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Българи се намира в източната част на планината Странджа. Разположено е върху плоския гръб на един рид, заобиколен от дълбоки долчини, на 17 км. от Царево, на 40 км. от Малко Търново и на 79 км. от Бургас.
История[редактиране | редактиране на кода]
Предполага се, че името произлиза от прабългарското племе „ургари“, на което била поверена тази задача. Древното име на селото е Ургури, така се нарича и крепостта, разположена наблизо.
В османотурски документи селото фигурира за първи път през 1454 г. – една година след завладяването на Константинопол. Впоследствие през втората половина на 17 век се появява в данъчните регистри на каза Анхиало.
Българи под името Булери е отбелязано в една анонимна карта, отпечатана от Джеймс Уайд в Лондон през 1829 г. и на картата на генерал Александър Хатов, издадена в 1854 г. във връзка с Кримската война.
От Българи има участници в Гръцкото въстание от 1821 г. След Руско-турската война от 1828 – 1829 година жители на Българи се изселват в Южна Русия, но след две години една част от тях се връщат.
След 1878 година има ново преселване, защото Българи остава в границите на Османската империя. Половината от жителите се преселват в Кюприя (днес Приморско).
Към края на ХІХ век селото остава последната крепост на българщината в крайморска Странджа. Традиционният консерватизъм на населението способства за съхранение на българския му характер в една враждебна гръкоезична среда.
При потушаването на Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година Вургари силно пострадва. Всичките 120 къщи са ограбени, а половината от тях и изгорени.
Селото влиза в границите на България в 1913 година след Балканската война.
В миналото Българи е било типично колибарско село. Под това понятие в Странджа разбират селата, които освен къщи в селото имат и колиби из горите, групирани по 4 – 5 в отделни местности, където се намират нивите на стопаните. Колибарските семейства до късна есен прекарвали на колибата, копаели, жънели, вършеели, отглеждат добитък и се прибирали в селото само за зимуване. Колибите на българци били пръснати по чукарите из цялото землище, в местностите – Припур, Шумакът, Питарево, Студеньет врис, Ялоньето, Кабурич, Грудево.
Българи е било център на община, към която са се отнасяли Лисово (Изгрев), Мързево (Кондолово), изчезналото село Припор и чифлиците Грънчар баир, Ениято, Кобурич и други. През 1920-те години жителите му образуват горско-производителната кооперация „Дъб“. В 1926 г. то има 126 къщи и 501 жители, в 1937 г. – 602 жители, а в 1955 г. селото брои 150 къщи. Сега има 182 жители.
Името му остава Вулгари (вариант Вургари, на гръцки българи) до 1934 година.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
В землището на селото в местността Калдъръма има запазена отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 m. Направлението е от морето към Малко Търново. Северно от селото в местността Градището се намира тракийска и късноантична крепост Ургури. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 дка. На около 2 km северозападно от селото в местностите Рупите и Скуриите се откриват останки от металургична дейност. Тракийски могили има в местността Църквището по пътя за резервата Силкосия (източно от Българи) и в местностите Ечмите (източно от Българи) и Бялата пръст (на 3,5 km югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата“, с диаметър 35 m, се намира в местността Шумяка (южно от Българи). На изток от с. Българи е най-старият български резерват „Силкосия“, а на 7 km североизточно се намира защитената местност „Марина река“, в миналото част от „Силкосия“.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
Това малко селце, на 17 km западно от Царево, е единственото в Странджа със статут на фолклорен резерват. В село Българи обичаят нестинарство е запазен в автентичния си вид. Оттук е и последната „истинска“ нестинарка – баба Злата, след смъртта на която обичаят замира за дълги години. Днес този уникален по своята същност зрелищен обред е възроден и може да се наблюдава на празника на с. Българи на 3 и 4 юни. Тогава жителите на селото почитат светците Константин и Елена, които са патрон и на църквата в селото. Тя е строена след Преображенското въстание като понастоящем има статут на паметник на културата във връзка с обичая нестинарство.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Българи
Илия Дамов Татарчев (1874 - ?), български революционер от ВМОРО, четник при Михаил Герджиков и участник в Преображенското въстание[2]- Митрю Митрев (1866 – ?), български революционер, определен за войвода на смъртната дружина във Вургари, по време на Илинденско-Преображенското въстание е в отряда на Михаил Герджиков и участва в нападението на Василико.[3][4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 459.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 106.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 298.
| ||||||||||