Китенска река

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Китенска река
(Караагач, Орляшка река)
Karaagach.jpg
Устието на Китенска река
Bulgaria Burgas Province relief location map.jpg
42.1642° с. ш. 27.5881° и. д.
42.2258° с. ш. 27.7786° и. д.
Местоположение
Blue 0080ff pog.svg — начало, Blue pog.svg — устие
Общи сведения
Местоположение България
Област Бургас
Община Малко Търново
Община Царево
Община Приморско
Дължина 30,5 km
Водосборен басейн 182 km²
Начало
Място СИ от вр. Демира
рида Босна
част от Странджа
Координати 42°09′51.12″ с. ш. 27°35′17.16″ и. д. / 42.1642° с. ш. 27.5881° и. д.
Надм. височина 331 m
Устие
Място залив Караагач, Черно море
Координати 42°13′32.88″ с. ш. 27°46′42.96″ и. д. / 42.2258° с. ш. 27.7786° и. д.
Надм. височина 0 m
Китенска река
(Караагач, Орляшка река)
в Общомедия

Китенска река (или Орляшка река, до 1 април 1980 г. Караагач, Брястовица)[1] е река в Югоизточна България, област Бургас – общини Малко Търново, Царево и Приморско, вливаща се в залива Караагач на Черно море. Дължината ѝ е 30,5 km (по други данни 36 km).

Китенска река води началото си под името Стара Визица от странджанския рид Босна, от 331 м н.в., на около 400 м североизточно от връх Демира (424 м). Почти по цялото си протежение (с изключение на най-долното си течение) протича в дълбока и залесена долина. В началото тече на изток, в средното си течение, където се нарича Орляшка река – на североизток, а в най-долното си течение, след устието на левия си приток Узунчаирска река – отново на изток, вече под името Китенска река. Влива се в югоизточната част на залива Караагач, на Черно море, на около 800 м южно от град Китен. При устието си образува дълбок лиман, който на места достига до 11 – 14 m дълбочина.

Площта на водосборния басейн на Китенска река е 182 км2, като границите на водосборния ѝ басейн са следните:

  • на север и запад – с водосборния басейн на Дяволска река;
  • на югозапад и юг, по билото на рида Босна – с водосборния басейн на река Велека;
  • на изток – с водосборните басейни на малки и къси реки, вливащи се директно в Черно море.

Основни притоци: → ляв приток, ← десен приток

  • → Тиклешка река
  • → Илиева река
  • ← Трионска река
  • → Узунчаирска река (най-голям приток)

Реката е с ясно изразен зимен максимум – януари и февруари и летен минимум – август, като често пресъхва в средното течение.

По течението на реката няма населени места.

Китенска река е изключително богата на риба и редки растителни и животински видове. Протича през карстов район, което е причина за загубата на вода в речното си корито.

Вижте още[редактиране | редактиране на кода]

Топографска карта[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Промени в наименованията на физикогеографските обекти в България 1878 – 2014 г. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2015. ISBN 978-954-398-401-5. с. 113.