Българево

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Българево
Balgarevo village hall.jpg
Кметството
Общи данни
Население 1 261 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 57,145 km²
Надм. височина 98 m
Пощ. код 9660
Тел. код 0570
МПС код ТХ
ЕКАТТЕ 7257
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Каварна
Нина Ставрева
(БСП)
Кметство
   - кмет
Българево
Георги Георгиев
(НДСВ)
Българево в Общомедия
Българево
Поглед към Черно море от високия бряг до Българево

Българево е село в Североизточна България, област Добрич, община Каварна. Българево притежава най-дългата брегова ивица от всички населени места по българското крайбрежие.

География[редактиране | редактиране на кода]

Това е най-близкото населено място до нос Калиакра. Намира се в близост до комплекс „Русалка“, местността Дълбока с известната мидена ферма, както и до местността Болата, представляваща шесткилометрово криволичещо ждрело с изменяща се растителност, пещери и блато – местообитание на редки птици. Мястото е описано за първи път през 19-ти век от братя Шкорпил.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според преданията селото е основано от 7 семейства. Фамилиите им все още са запазени. То е сменяло мястото си. Било е по пътя към Калиакра, но е възникнала епидемия и се е преместило на сегашното си местонахождение. По-късно се заселват цели родове българи от Котленско, Еленско и Ямболско, дошли с вълните на емиграция от вътрешността на България към слабо населената по онова време Добруджа (средата на XIX век). Селото е било назовано Сюютлюк (букв. „върбалак“) заради върбите, които растели около голямата чешма в центъра, а по-късно е наречено от турците Гяур Суютчук.

При избухването на Балканската война един човек от Гяур Суютчук е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[1] В селото живеят потомци и на опълченец от Руско-турската освободителна война, наричал се Емануил Василев, от XII-та опълченска дружина, впоследствие известен като „кмет Манол“.

За героичен подвиг от историята на Българево свидетелстват мемоарите на командващия съглашенската армия английския полковник Стюърт. Българево е последното населено място в Добруджа, което пада под румънско владение. В цяла Южна Добруджа съглашенската армия въвежда румънската администрация, само българевци повече от 40 дни, барикадирани с каруците, напреки на пътя, мятат камъни и крещят „искаме булгарещи, не щем румънещи!“ Войската се прибира в Каварна, където е дислоцирана. Започват преговори. Българевци изпращат няколко „старейшини“ като парламентьори. Преводач е местният д-р Чакалов, учил медицина в Чикаго. Полковникът обяснява, че войната е свършила, че всичко е решено, че не желае да се открива огън и да се пролива кръв. Тогава българевци след кратко съвещание измолват за 48 часа отсрочка, за да могат със семействата си и добитъка да се преселят в България. Това предизвиква изумлението на полковника, че българевци са готови да зарежат къщи, имот, ниви, но да запазят националността си. Отлага мисията си за известно време, за което е привикан в Солун, където е щабът, и наказан.

Българево има и своя Ботев четник. След Освобождението в Българево е оземлен и се заселва Йордан поп Христов Кършовски, Ботев четник, написал първата история на Ботевата чета. Умира сравнително млад, само на 42 години.

А ето какво пише проф. д-р Божидар Димитров: „Археологическите разкопки показват, че Калиакра е заселена от прабългарско население. Потомците им и до днес живеят в съседното до носа село Българево и спадат към етнографската група гагаузи, самоназоваваща се и „ески булгар“ (стари българи).“ [2]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Местните жители са православни християни. В Българево никога не са живели хора с друго изповедание, което личи включително от храмовете и от названията на селото. Възрастните жени са много набожни и спазват стриктно каноните. Селото е известно още като „селото с 2 църкви“ – българска и гръцка.

Икономика[редактиране | редактиране на кода]

Туризмът, земеделието, дребното занаятчийство и риболовът са основен източник на доходи в селото. То е известно в региона с най-сладките пъпеши и дини, които отглеждат жителите му. На 20 август 2011 г. е проведен първият по рода си „Празник на пъпеша“, който поставя началото на ежегодно честване с много танци, музика, изложби. В последните години село Българево развива своята инфраструктура, увеличавайки предложенията си за престой в много частни квартири и семейни хотели. В близост до селото се намират няколко големи вятърни парка (от които с най-голямо чуждестранно участие от компаниите Mitsubishi, Япония и AES Wind Energy, САЩ), надхвърлящи общо над 100 бр. вятърни генератори. Инвестициите са главно чуждестранни, с българско участие.

Забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Известна културна забележителност до село Българево е резерватът „Нос Калиакра“. Отличава се с богати растителни и животински видове. За запазване на резервата източниците на животински и растителен свят селото е включено в българско-швейцарска програма за опазване на околната среда, за което в центъра на Българево е изграден богат културно-информационен център.

Панорамен изглед от Българево
Панорамен изглед от Българево

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото, преди 1945 г.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 841.
  2. Божидар Димитров, Пътеводител на Калиакра, Варна, 2007