Крапец (Област Добрич)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Крапец.

Крапец
Krapetz, Bulgaria (08.01.05).jpg
Изглед от Крапец от 2005 г.
Общи данни
Население 361 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 22,175 km²
Надм. височина 40 m
Пощ. код 9674
Тел. код 05749
МПС код ТХ (Тх)
ЕКАТТЕ 39493
Администрация
Държава България
Област Добрич
Община
   - кмет
Шабла
Райна Бърдарева
(БСП)
Крапец в Общомедия

Крапец е село в Североизточна България част от община Шабла в Добричка област. На 580 км от София, на 15км от ГКПП Дуранкулак, на 90км от Варна, на 85км от Добрич, на 50км от Балчик и на 15км североизточно от гр. Шабла.

География[редактиране | редактиране на кода]

Kr2.jpg

Село Крапец е на самия морски бряг, на 5,3 км. южно по права линия от южния бряг на Дуранкулашкото езеро. Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа, простиращ се от Калиакра до Карталбурун. На носа е поставен малък маяк - Крапецки знак 43° 38' N 28° 35' Е Бяла светлина Проблясваща 5 с видимост 10 n.mile Ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни светлинни хоризонтални ивици. Височина над водата 31 m. НО за съжаление вече няма и маяк!

История[редактиране | редактиране на кода]

В непосредствена близост до селото е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро обитавано от първото уседнало земаделско насиление на нашият континент. Тук са открити първите каменни градежи в Европа датирани към 5200 г. пр.хр. Районът е обитаван от траките през Античността, при езерото има и останки от прабългарско средновековно поселение.

Днешното село Крапец е много старо. Селяните са били в мнозинството си българи сред които са живеели и малко гагаузи. Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже /гърбица/. В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския Черноморски бряг от м. август 1786 г. Според него село Карибчи кьой /Крапец/ се намира между Шабла фенер /пясъчен фар/ и Иланлю кьой /с. Иланлък, днес в Румъния/. От 1832 г. е известно под името Карапез. В средата на 19в. в селото живеят 24 домакинства българи, а то носи името Карапча. Много от населяващите селото българи идват от Ямболското село Карапча /днес Маломир/, като с това се обяснява и новото му име. На 21 август 1916г. румънците нахлуват в селолото, което тогава е с повече от 100 къщи, отвличат и изпращат в концлагери в Молдова всички мъже, дори и момчета от 12 години нагоре[1]. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като - "казашките къщи". След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име - Крапец.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Храм „Св. св. Кирил и Методий“

Населението тук е православно.

Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през робството, те е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през освободителната война или градежът не е бил с нужните качества, защото само след 20 години през 1888 г. карапчани си въздигат нова.

Сегашната черква е строена през 1888-1889 г. със средства на Добри Киров, който дал по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото.

До средата на XX в. е действаща. Впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. започва ремонт и реставрация, която е завършена с средства на хора от селото. На 24 май 2010 църквата „Св. св. Кирил и Методий“ бе официално открита и осветена.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Селото има кметство и поща. Църквата понастоящем е действаща. Читалище “Слънце“ на с.Крапец е създадено през 1871 г. под името “ Полска майка “. Това е третото по ред на създаване селско читалище в Добруджа. Според устава на читалището, публикуван в бр . 17 от 1871 г. на вестник “Македония”, то “ще има намерение и грижа да може да научи всеки член по малко да чете, да пише и да изчислява “. В момента библиотеката към читалището разполага с 6500 тома литература.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Крапец има огромен, неурбанизиран, дълъг около 7,5 км плаж с дюни. Той започва от нос Крапец при стария къмпинг "Карвуна" недалеч от селото, продължава пред лагуната на биосферният и археологически резерват Дуранкулашко езеро и завършва далеч на север при нос Карталбурун след "къмпинг Космос".

В селото живее и твори известният български художник Коста Костов.

В 2011 г. в Крапец и околните плажове се снима игралният филм "Три".

В землището на селото също както и в околните села са се съхранили множество тракйски могили.

Основна забележителност е разположеният непосредствено до селото при плажа биосферен и археологически резерват Дуранкулашко езеро. Той е обект с европейско и международно значение, защитен от Рамсарската конвенция. Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация "Льо Балкан" и Българска природна консерватория "Добруджа". Резервата и околната защитена по Натура 2000 зона са част от миграционния път "Via Pontica".

Лагуната с околното море и крайбрежната зона са известно място за всички любители на лова и риболова.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

На 24 май тук става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис "Арт пътеки" организиран от община Шабла и художника Коста Костов. На него досега са участвали проф. Димитър Чолаков, проф. Ивайло Мирчев, доц. Йордан Парушев, Коста Костов, Матей Матеев, Милко Божков, Пламен Монев, Николай Карамфилов, Чавдар Петров и изкуствоведа Пламена Рачева.

Други[редактиране | редактиране на кода]

Селото е курортно място. Освен морски тук се развива ловен, риболовен и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин туриста. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла.

Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Тодор Панов, РУМЪНСКИТЕ ЗВЕРСТВА, София, 1916 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]