Крапец (област Добрич)
Вижте пояснителната страница за други значения на Крапец.
| Крапец | |
|---|---|
.jpg) Изглед от Крапец от 2005 г. |
|
  Крапец  Крапец |
|
| Общи данни | |
| Население |
315 души[1] (15 юни 2020 г.) 10,7 души/km² |
| Землище | 22,175 km² |
| Надм. височина | 9 m |
| Пощ. код | 9674 |
| Тел. код | 05749 |
| МПС код | ТХ |
| ЕКАТТЕ | 39493 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Добрич |
|
Община – кмет |
Шабла Мариян Жечев (ГЕРБ) |
| Крапец в Общомедия | |
Крапец е село в Североизточна България част от община Шабла в Добричка област. На 580 км от София, на 15 км от ГКПП Дуранкулак, на 90 км от Варна, на 85 км от Добрич, на 50 км от Балчик и на 15 км североизточно от гр. Шабла.
География[редактиране | редактиране на кода]
Село Крапец е на самия морски бряг, на 5,3 км южно по права линия от южния бряг на Дуранкулашкото езеро. Тъй като още от древността тук се е случвало да потъват кораби заради опасните скали на рифа, простиращ се от Калиакра до Карталбурун. На носа е имало поставен малък маяк – Крапецки знак 43° 38' N 28° 35' Е Бяла светлина Проблясваща 5 с видимост 10 n.mile Ажурна метална конструкция с щитове, боядисани с бели и черни светлинни хоризонтални ивици. Височина над водата 31 m.
История[редактиране | редактиране на кода]
В непосредствена близост до селото е уникалното неолитно селище при Дуранкулашкото езеро обитавано от първото уседнало земеделско население на нашия континент. Тук са открити първите каменни градежи в Европа датирани към 5200 г. пр. Хр. Районът е обитаван от траките през Античността, при езерото има и останки от прабългарско средновековно поселение.
Днешното село Крапец е много старо. Селяните са били в мнозинството си българи, сред които са живеели и малко гагаузи. Първите известни сведения за селището са от 1573 г., където то фигурира под името Гърбидже /гърбица/. В документ от 1676 г. то се споменава като Гарбиче кариеси. За селото съобщава и Венцел фон Бронард в едно описание на българския Черноморски бряг от август 1786 г. Според него село Карибчи кьой /Крапец/ се намира между Шабла фенер /пясъчен фар/ и Иланлю кьой /с. Иланлък, днес в Румъния/. От 1832 г. е известно под името Карапез. В средата на 19 век в селото живеят 24 домакинства българи, а то носи името Карапча. Много от населяващите селото българи идват от Ямболското село Карапча /днес Маломир/, като с това се обяснява и новото му име. На 21 август 1916 г. румънците нахлуват в селото, което тогава е с повече от 100 къщи, отвличат и изпращат в концлагери в Молдова всички мъже, дори и момчета от 12 години нагоре[2]. След 1917 г. част от руските емигранти в България са намерили свой дом именно тук. Заради това, но не е изключено и във връзка с по-стари руски заселници, които не са малобройни в Добруджа, северните части се помнят в селото като – „казашките къщи“. След 1940 г. тук се заселват преселници от Северна Добруджа. От 1942 г. селото носи днешното си име – Крапец.
Религии[редактиране | редактиране на кода]
Населението е православно.
Първата възрожденска черква в Крапец е построена през 1868 г. Като всички църковни постройки, строени през владичеството, те е била малка и вкопана в земята. Вероятно е пострадала през освободителната война или градежът не е бил с нужните качества, защото само след 20 години през 1888 г. карапчани си въздигат нова.
Сегашната черква е строена през 1888 – 1889 г. със средства на Добри Киров, който дал по-голямата част, а останалите са събрани от селото. Носи името на светите братя Кирил и Методий. До 1966 г. това име носи и училището в селото.
До средата на XX в. е действаща. Впоследствие е изоставена и подложена на разграбване, а след 1990 г. започва ремонт и реставрация, която е завършена със средства на хора от селото. На 24 май 2010 църквата „Св. св. Кирил и Методий“ бе официално открита и осветена.
Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]
Селото има кметство и поща. Църквата понастоящем е действаща. Читалище „Слънце“ на с. Крапец е създадено през 1871 г. под името „Полска майка“. Това е третото по ред на създаване селско читалище в Добруджа. Според устава на читалището, публикуван в бр. 17 от 1871 г. на вестник „Македония“, то „ще има намерение и грижа да може да научи всеки член по малко да чете, да пише и да изчислява“. Библиотеката към читалището разполага с 6500 тома литература.
Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]
Крапец има огромен, неурбанизиран, дълъг около 7,5 км плаж с дюни. Той започва от нос Крапец при стария къмпинг „Карвуна“ недалеч от селото, продължава пред лагуната на биосферния и археологически резерват Дуранкулашко езеро и завършва далеч на север при нос Карталбурун след „къмпинг Космос“.
В селото живее и твори известният български художник Коста Костов.
В 2011 г. в Крапец и околните плажове се снима игралният филм „Три“.
В землището на селото също както и в околните села са се съхранили множество тракйски могили.
Основна забележителност е разположеният непосредствено до селото при плажа биосферен и археологически резерват Дуранкулашко езеро. Той е обект с европейско и международно значение, защитен от Рамсарската конвенция. Защитата се осъществява допълнително и по съвместен българо-френски проект, на фондация „Льо Балкан“ и Българска природна консерватория „Добруджа“. Резервата и околната защитена по Натура 2000 зона са част от миграционния път „Via Pontica“.
Лагуната с околното море и крайбрежната зона са известно място за всички любители на лова и риболова.
В селото се намира ботаническа градина Hortus Australis.
Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]
На 24 май тук става голям народен събор. Също през май се провежда пленер по живопис „Арт пътеки“ организиран от община Шабла и художника Коста Костов. На него са участвали проф. Димитър Чолаков, проф. Ивайло Мирчев, доц. Йордан Парушев, Коста Костов, Матей Матеев, Милко Божков, Пламен Монев, Николай Карамфилов, Чавдар Петров и изкуствоведа Пламена Рачева.
Традиции[редактиране | редактиране на кода]
На оброка на „Св. Георги“ на Гергьовден, след ритуално клане на агне във всяка къща, цялото село се събира под вековния дъб на оброка.
Младите момичета и невести хвърлят елечетата си на крушата, елечето, което се закачи ще донесе на момичето или невестата сполука през годината. Печените агнета се прекаждат от свещеник, а мъжете разчупват на отделно място агнешките главички и пият вино.
Сутринта на Гергьовден агнетата се закичват с венче от гергьовче, а след тяхното заколване, тяхната кръв и венчето се занасят от децата до реката и се пускат в нея.
През 1994 г. е поставен обреден кръст на мястото на унищожения Вековен дъб, ударен от гръм и изгорял. Освещаването на обредния знак е извършено от Врачанския митрополит Калиник.
В местността „Каменна могила“ през 1904 г. е сложен обреден кръст „Св. Илия“. Ежегодно на 2 август на оброка се вари курбан чорба, отслужва се молебен в присъствието на цялото население. През 1993 г. на мястото на счупеното кръстче е експониран мраморен оброчен кръст, осветен от свещеници от Врачанската митрополия.
До 50-те години на миналия век на обредните знаци „Св. Богородица“ и „Св. Ппанталеймон“, са ставали чествания и правени курбани. През 90-те години могилата на оброка „Св. Богородица“ е унищожена, при при разкопки от иманяри за търсене на богатство.
Други[редактиране | редактиране на кода]
Селото е курортно място. Освен морски тук се развива ловен, риболовен и екотуризъм. До началото на 90-те години къмпинг Карвуна настанява няколкостотин туриста. Засиленият интерес към превъзходната плажна ивица предизвиква строителството на няколко ведомствени хотелски бази с капацитет над 900 легла.
Днес функционират два хотела и няколко ваканционни вили, бунгала и стаи в семейни къщи.
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Крапец – информация, снимки, настаняване
- Новини от Крапец и полезна информация
- Международен фестивал на руските бардове – Крапец Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Официален сайт на община Шабла – още исторически данни за с. Крапец
- Крапец – информация и снимки от високо
| ||||||||||
